Баба Яга снесла яйце

Потресаващо е до каква степен сме невидими за ближните си...

Потресаващо е до каква степен сме невидими за ближните си...

чужда е онази страна, в която няма кой да те посрещне.

Липсата на физическа нежност помежду ни и пестеливостта в проявата на емоции няха неписани правила в живота на семейството ни. Самата тя не умееше да изразява чувствата си, не научи и нас, а след време на всички ни се струваше твърде късно да поправим нещата.

В крайна сметка намери начин да си помогне, Започна да използва умалителни, към които не прибягваше никога преди...Те ѝ служеха като малки магнити и колкото и да е странно, разпилените думи отново се подреждаха... Може би с тях като със слюнка размекваше в устата си твърдите бонбони на думите или пък просто печелеше време до новата дума, до следващото изречение.
Или пък така не се чувстваше толкова самотна. Говореше галено на света, който я заобикаляше, и по този начин той ѝ изглеждаше по-малък и не толкова заплашителен.