Стихотворения том 1

Катеричка рунтавелка
по брезата вън се стрелка
и след малко - скок! - от клона
се прехвърля на балкона,
а защо дошла е, знам -
чака орех да ѝ дам.
Гледам с весел интерес
пъргавите ѝ движения,
но да ѝ откажа днес
имам две съображения.
- Първо - казвам ѝ, - без орехи
вече ми остави къщата;
второ, вярно е, говорихме,
но не знам дали си същата ...

Сбогом, мое море, сбогом мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято.

...
Сбогом, мое море! Дойде време и ний
да събираме вече багажи.

А пък колко обичам те: нейде встрани,
не летовищно - диво и степно ...

Какво му трябва на човека?
Едно приятелство добро,
една шишарка сред пътека,
един бял лист, едно перо,

една случайна песен птича,
един нелош човешки път ...

небе като опнат атлаз

Добрите писма

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!

Един билет, една случайна книга,
един предлог за тръгване на път -
във същност колко мъничко ни стига,
да стане съвсем инакъв светът.

"Свободен миг"