Необетован свят

Страх

Боже, колко необетован свят
между тичинки, между съзвездия -
светли бездни от аромат,
галактични стъмени бездни...

И сред тях безкрайно ечи
оглушителното мълчание,
ненаселено от очи,
от пчели, от криле и длани ...

Няма място за празнота
повече под небето ...
Просто веднага ще рухне света,
ако някой откъсне цвете.

Научихме се - просто живеем по рецепта,
в уют под керемиди и сигурност по щат.
Изрядко ни събужда забравената клетва,
тъй както дъжд случаен - пресъхнал водопад.

И тъй:
животът си минава,
и ако нещичко остава,
което може да ни грее
през дните, дето ги живеем -
едва ли ще е туй, което
сме гонили през битието,
а нещо ... - мъничко и тайно,
споходило ни най-случайно.