Лирика

И най-вече - дълбоката клавиатура на неговите жестове - резки, брутално отчетливи - скръбно средство за защита на една нежна, уязвима, чувствителна душа. А други - изваяни от доверие за удостоените и достойни за доверие ... Едва забележими и празнични.
...
пие вино, влюбва се в жени и пред очите им осъществява верността си към единствената, пътува с приятели с влакове към морето...
из спомени на Христо Фотев

Въпрос не ставаше за здрача,
хазяинът на мойта стая,
но привечер от скръб и скука
прочетох твоето писмо -
и ето! Двамата китайци
сервиза стар напускат мрачни и
с порцелановото куче
отиват в джунглата на лов ...

Не сме влюбени, но времето просто се влачи,
не сме влюбени, но е тъжно и пусто без теб,
не сме влюбени, но излишен без тебе е здрача,
не сме влюбени, хубава моя, не сме ...

Знаех, че Капитана е имал среща със световноизвестния бразилски писател Жоржи Амаду, автора на "Какао и кръв". За тази среща често се говореше със завист и възторг в кафенетата на София.
Още с пристигането си в България, Амаду поискал среща с Иван Пейчев, чието стихотворение "Път", в превод на френски, му направило изключително впечатление.
из спомени на Ганчо Мошков

Ако не бях поет, щях да стана разбойник.

- Правили ли сте преводи?
- Опитвал съм се, но не мога. Не втври - става стихотворение от Иван Пейчев. Опитвах Блок, Пастернак, опитвах Ласло Наги ... - нищо не излиза. Нямам талант на преводач.
пред Михаил Неделчев, 1966г.

Всъщност всеки поет създава своя теория на литературата. Но и поет поета ражда. Знаем само един поет, който не се е ползвал от друг - Омир.

Любовта в моите стихотворения е почни еднаква по недостижимост с морето и може би затова аз непрекъснато се движа в две огромни измислици: морето и любовта.

-В такъв случай увеличила ли се е вашата критичност и самокритичност?
- И едното, и другото - в безобразен мащаб. Почти ми пречат. Вече не мога да чета някои нови стихове.

Иван Пейчев, в отговор на въпрос от интервю на Михаил Неделчев, 1966

Целият вид на Иван Пейчев излъчваше повече поезия от всичките му стихове. Той самият беше произведение и въплъщение на поезията. Висок, тънък, накуцващ като Рембо, дългокос, безработен и непрактичен, той олицетворяваше тая безполезна магия, наречена поезия.
... В него имаше и някакво несрещано съчетание на бруталност и нежност, дързост и мекота, разпуснатост и стеснителност.
Тончо Жечев

поезията не допуска бъбривост
Божидар Кунчев

Светът е обширен,
деня – необятен и светъл.
Ти нищо в размисъл
самотна не ще разрешиш.
Измий си в росата
предутринно хладна лицето,
с големия вятър
косата си буйна среши.

Тръгни без посока
по някой от дългите пътища,
върви под небето,
където те той поведе.
Голотата си прелестна
там пред тебе гората напъпила
ще разкрий, за да станеш
във миг и мъдрец, и дете.

Самотността е страшна -
тя притежава отвратителното свойство
да подменя
дори самия теб...

О, как съм уморен!
О, как мечтая
да се завърна
някъде
при някого,
една спокойна часа
да изпия,
в един спокоен поглед
да потъна
и вече никога да не
мечтая
за своето завръщане!

С книжните кораби
няма да стигнеш доникъде.
Истинските са тъжни,
ще стигнеш навсякъде с тях.
Не пътувай,
създавай своите книжни флотилии,
не пътувай, мой нежен Колумб,
Истинските тъжни
и страшни кораби
откриват Америка.
Не пътувай!

Върни се в светлината на деня,
не може да се съществува
в оная територия на ужаса,
създадена от теб.
Уверявам те - не може да се съществува
без топлите, големите ръце на хората,
без намеренията им,
с които ти не си съгласен,
без техните морета -
най-после ти разбра, че те са техни -
и без тях
ти ще съществуваш само
в оная територия на ужаса,
създадена от теб.
Заклинам те,
върни се в светлината на деня
дори и ослепял,
върни се.

Не си отивай,
ще ми бъде тъжно
без твоите ръце.
Не си отивай,
ще ми бъде тъжно
без твоите единствени
ръце.
Не си отивай,
аз ще ти направя
най-страшното признание.
Под мостовете
не шумят реки,
когато ти не си със мен.
Пристанищата
са най-мръсното доказателство
за липса на море,
когато теб те няма.
Не си отивай.