Леванте

пред буря

лятото си я присвоява
опушва миглите ѝ с перце от сврака
рисува устните с връх на коприва
докато най-младият рибар завързва лодката си
с бляскав косъм от нейната плитка
тътен продънва небето сияйно
и африканският вятър сироко преобръща
талази зной по сухите ѝ глезени...

тук
е дълбока провинция тихо място в този смисъл по-
голямо от най-големия град...
тук хлябът в чугунените печки е истински и все се
намира някой да те обича

разходка

царевици опънати като факли
в нивите край реката и тикви цигулки
облени от светлина
полегнали като принцеси изваяни
от черните пръсти на някой селски Амати...

***
после през двора премина баба ми
слънцето я прониза с тънка рапира
роклята ѝ стана прозрачна
светлината течеше през нея като въздушна река

старецът на брега
...
седи старецът очите му две бездни
в едната се хвърля белоснежен делфин
в другата кораб презокеански
и потъват изчезват безследно
в бермудския триъгълник
на застиналия му поглед

сенки

пек
фурна е лятото скалите се цепят
водата е солена не утолява
змии се вият свиват гнезда мътят камъни
сянка на пеперуда оживява пейзажа
птиците са накацали в облаците на хладно
пият дъжд направо от бъдещето

един приятел да срещна да си кажем две думи
е повече
отколкото да науча всичко за света
без той да ми каже и дума

единицата мярка за светлина е любов без причина