Училище за слънчогледи. Малка лятна читанка

Слънчогледия
Стада от тъмни облаци не мътят
небето - синият му вир сияе!
И както в утрото поел е пътят.
до вечерта ще прекоси безкрая.
Пак пишат чудновати пътеписи
в прахта немирните пети момчешки.
Един велосипед във златни спици
ги следва и поправя всички грешки.

Самотен пленник на жита безбройни,
изпраща своя ален поздрав макът,
а полкове от слънчогледи стройни
със жълти шапки отдалеч му махат.
Тук слънцето е генерал на тази
най-дружелюбна армия, която
стои на пост в полето, за да пази
луничките по бузите на лятото.

Приказка за лайкучка и маргаритки

И тъй, имало едно време две времена:
свилено за царкини, ленено за слугини.
Слугините шетали с ожулени колена,
царкините пробвали новите си кринолини.
Ако рекà, мога царкините да ги нарека
маргаритки например, те нали са порасли
не на гола поляна или в селска лъка,
ами са глезени ... още от детските ясли.
Градински госпожици, ах, красиви цветя,
на сватби ги канят и ги ухажват по балове!
А ето лайкучката, цвете-слугинче е тя,
не смее дори да сънува за брошки опалови.
Каквато е свита и дивичка, нито веднъж
не се е разхождала с принц по алея.
Ала закиха ли малкият принц подир дъжд
и затресе ли го ... мигом си спомня за нея.
Маргаритките си стоят, а тя тръгва пеш
и отива, и с чай го лекува, по обичая.
Да си призная, аз съм ѝ почитател горещ,
откакто бях малък и болен, и пийнах от чая.

Булевардите вече са скучни
а и букварите са прочетени.
Нищо ли няма да ви се случи,
шумолящи момичета,
шумни момчета?
Ще се случи!
Какво? Не гадайте,
а елате, побързайте, моля ви!
Забравете си шапките в стаите,
захвърлете си черните моливи.

Впрочем, цветните ги вземете ...