Портокалът на Нютон

Историята някога пак
няма да изключи ютията

си говори с надежда огънят
загледан в дървото.

МОМЕНТ НЕВНИМАНИЕ

Няма поети.
Има само момент невнимание.

Игра на думи по натоварено платно.
За случване
на стихотворение.

ЗАДЪЛЖЕНА СЪМ НА ЖИВОТА

Задължена съм на живота
че се свеждаше над мен.
Духаше лъжичката слънце
когато поглъщах лятото.
Другите деца с вик палеха хвърчила.

МОИТЕ ПРЕВОДАЧИ

Моите преводачи.Те. Моето продължение.
Моята - Тяхна
камара време върху масата.
Конфитюри от речници.

Утро на кирилица
в кадифена германска мъгла.
Романска антилопа
в края на мое стихотворение.

Моите - Техни
пътешествия.
Още и пътечка à rebours*
без какъвто и да е повод.

Трансплантация на думи
от моите хирурзи. Тяхна.
Невъзможна за превод
в тази кратка поема

А аз
влюбена едновременно в толкова езици.

----------
* Обратно (фр.)

Бих искала да живея Някъде Другаде.
В избродирани ръчно градчета.
...
В библиотеката многотомно време.

Любовта. Изпаднал в несвяст раздел.
Би ни прелиствала с шепот страниците в сърцата.

Не знаех как ще свърши това
когато се записвах за живота.
Като доброволец.

Нелепица

Тази година банкрутира по-бързо отколкото предполагахме.
Нашето търговско дружество наречено семейство
е неплатежоспособно. Свършиха чувствата.
Обявяваме несъстоятелност и заминаваме за водопада
Съдърленд
за да угасим жаждата ...

Хортензията
многоцветна енория от багри
ни е декор за нелепицата.

Моята самота е завършила Училището за отличници.
Точна и изпълнителна е.
Присъдени са ѝ медали и отличия.

Моята самота
е посещавана.
През нея преминават няколко хиляди читатели.
Записвана е.
Задрасквана е.

Мой салон би могла да бъде пустинята Калахари или възвишението Баумгартен.

Съвременният униформизъм може да доведе до това, че всички да "обличаме" стиховете си в "Н§М".

"Поет не е постоянно състояние, случва се понякога да бъдеш."

Послание

Да пишеш така че просякът
да мисли че са пари.

А тези които умират
че е рождество.

Дори в затворения пясъчен часовник
се случва събитие - пустиня,