Майстора на куполи

Втората книга на Шафак, която чета след "Любов". Прочетох доста и различни мнения, "разни хора - разни вкусове за книги", ако смея да перифразирам Алеко Константинов. За мен прочитането й беше огромно удоволствие и ми хареса дори повече от "Любов". Стилът й е лек, завладяващ, толкова образен, че, четейки, потъваш изцяло в атмосферата на Истанбул от 16-ти - 17-ти век - разнолик, пъстър, величествен, променящ се. Книгата съчетава и история, и дълбока мъдрост и философия. Историята е на Джахан - едно момче, което пристига на кораб в Истанбул с един бял слон; заживява в двореца на султана като махут, за да стане по-късно калфа на главния дворцов архитект на империята, да премине през възмъжаването, невъзможната любов, натрупването на знания и умения, предателства и приятелства, разочарования и радост, докато намери своя път и своето място в света. Мъдрост и философия за това кое е ценно и кое не е в живота, кое остава след нас и кое се отива; за стремежите, целите, амбициите, средствата им за постигане и крайния резултат.
Някъде прочетох, че тази книга се чете с очите или със сърцето. Явно тези, които намират, че е слаба, четат повече с очите, докато аз я прочетох изцяло със сърцето си и я препоръчвам горещо!