В сянката на човека

Фло допринесе много за науката. Тя и голямото ѝ семейство ни дадоха изобилна информация за поведението на шимпанзетата: за развитието на новородените, за отношенията в семейството, за нападенията, господството, пола - приблизително 40 000 часа наблюдения, ако се съберат заедно данните за различните членове на семейството. Ако познаването на поведението на шимпанзетата спомогне по-правилно да се разберат някои страни от природата на човека, приносът на Фло ще се окаже наистина неоценим, защото животът ѝ обогати нашите знания за шимпанзетата. Но дори и ако никой не беше изучавал шимпанзетата в Гомбе, богатия и пълен с енергия живот на Фло щеше да има пак голямо значение.

Смъртта на Флинт е трагедия във всяко отношение. Същевременно тя е изумително доказателство за дълбочината и значението на силните връзки между малкото шимпанзе и майка му. Аз, която също съм майка, научих много мъдри неща през годините, прекарани близо до Фло. Дължа ѝ лична признателност и за мен Гомбе никога вече не ще бъде същият.

За мен, разбира се, смъртта на Дейвид Сивобради беше най-тежката загуба, защото той пръв прие прие присъствието ми и ме допусна съсем близо до себе си;
... Убедена съм, че той понякога спираше и ме чакаше, също както би чакал Голиат или Уилям, защото, докато се измъквах от някой трънлив храсталак, задъхана и изподрана, често го виждах да седи и да гледа назад към мен. Когато се появявах, той ставаше и продължаваше пътя си.
Един ден, докато седях близо до Дейвид на брега на едно мъничко поточе с кристално бистра вода, видях на земята червен зрял палмов орех. Вдигнах го и го поднесох на Дейвид в отворената си длан. Той извърна глава, но когато приближих ръката си до него, той погледна плода, после мен и тогава го взе, като нежно и решително пое ръката ми в своята. Продължавах да седя неподвижно, Дейвид освободи ръката ми, погледна плода и го пусна на земята.
В момента не беше необходимо никакво научно познание, за да се разбере този жест на успокоение. Възприемах лекото притискане на пръстите му не чрез интелекта си, а чрез един по-първичен емоционален канал: в тези няколко мига беше съборена преградата, създавана в продължение на неизброими столетия при отделната еволюция на човека и на шимпанзето. За мен това беше награда, която надминаваше най-смелите ми надежди.

Когато Гръблин порастна, не можехме да го държим повече в бебешката му клетка и го поставихме в по-голяма клетка на брегана езерото, където шимпанзетата ходеха по-рядко. Клетката беше монтирана към една къща от готови сглобяеми елементи и покрита с трева. В нея беше хладно и проветриво. Когато някой от нас беше там, Гръблин тичаше по белия пясъчен бряг и газеше в блестящото езеро. Когато обаче бяхме в гората при шимпанзетата, Гръблин стоеше в безопасност в клетката, а двама африканци се грижеха за него. Той беше щастлив в Гомбе и повтаряше, че Гомбе е 'любимото му място в света". Това беше добре, защото в най-близко бъдеще смятахме да се върнем тук за по-дълго време.

На затворено, където растат сред хора, шимпанзетата са еднакво търпеливи и приветливи към бебетата на хората и на шимпанзетата. В Гомбе Стрийм обаче белокожите "маймуни", които шимпанзетата вече търпят и дори им се доверяват, не са свързани с представата им за техните малки. За Родолф Гръблин не беше мое скъпо бебе, а съблазнителна храна.

Хуго и аз мислим, че единственият начин да подобрим условията за живот на лабораторните маймуни е да заведем хората, които се грижат за тях, при нашите шимпанзета в Гомбе Стрийм.

Шимпанзето в такава зоологическа градина прилича на човек, осъден на доживотен затвор.

Мнозина се ужасяват, когато чуят, че едно шимпанзе може да изяде бебе, но за шимпанзетата хората са само някакъв друг вид маймуни, в неговите очи не много различни от павиана.

При шимпанзетата семействата се състоят само от майка и някои или всичките ѝ малки. Освен неговото необходимо участие в зачеването на малкото бащата не играе по-нататък никаква роля в развитието му. Нито ние, нито шимпанзетата знаехме кой мъжки на кое малко е баща.
Това изключване на мъжкия пол от семейна отговорност е може би една от основните разлики между човешкото общество и обществото на шимпанзетата.

Безкрайно обаяние, безкрайна радост, безкраен труд!...

За тях аз бях една бяла маймуна, много необикновена, разбира се, но в края на краищата не така ужасно страшна.