вход, регистрирай се

В сянката на човека


от Джейн Гудол

Въведени са общо 1 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (2): soul, NeDa

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (11)

   покажи всички
Фло допринесе много за науката. Тя и голямото ѝ семейство ни дадоха изобилна информация за поведението на шимпанзетата: за развитието на новородените, за отношенията в семейството, за нападенията, господството, пола - приблизително 40 000 часа наблюдения, ако се съберат заедно данните за различните членове на семейството. Ако познаването на поведението на шимпанзетата спомогне по-правилно да се разберат някои страни от природата на човека, приносът на Фло ще се окаже наистина неоценим, защото животът ѝ обогати нашите знания за шимпанзетата. Но дори и ако никой не беше изучавал шимпанзетата в Гомбе, богатия и пълен с енергия живот на Фло щеше да има пак голямо значение.
Смъртта на Флинт е трагедия във всяко отношение. Същевременно тя е изумително доказателство за дълбочината и значението на силните връзки между малкото шимпанзе и майка му. Аз, която също съм майка, научих много мъдри неща през годините, прекарани близо до Фло. Дължа ѝ лична признателност и за мен Гомбе никога вече не ще бъде същият.
За мен, разбира се, смъртта на Дейвид Сивобради беше най-тежката загуба, защото той пръв прие прие присъствието ми и ме допусна съсем близо до себе си;
... Убедена съм, че той понякога спираше и ме чакаше, също както би чакал Голиат или Уилям, защото, докато се измъквах от някой трънлив храсталак, задъхана и изподрана, често го виждах да седи и да гледа назад към мен. Когато се появявах, той ставаше и продължаваше пътя си.
Един ден, докато седях близо до Дейвид на брега на едно мъничко поточе с кристално бистра вода, видях на земята червен зрял палмов орех. Вдигнах го и го поднесох на Дейвид в отворената си длан. Той извърна глава, но когато приближих ръката си до него, той погледна плода, после мен и тогава го взе, като нежно и решително пое ръката ми в своята. Продължавах да седя неподвижно, Дейвид освободи ръката ми, погледна плода и го пусна на земята.
В момента не беше необходимо никакво научно познание, за да се разбере този жест на успокоение. Възприемах лекото притискане на пръстите му не чрез интелекта си, а чрез един по-първичен емоционален канал: в тези няколко мига беше съборена преградата, създавана в продължение на неизброими столетия при отделната еволюция на човека и на шимпанзето. За мен това беше награда, която надминаваше най-смелите ми надежди.
» Добави цитат