Белот на две ръце

сиво неочертана

Всяко нещо на този свят може да стане по едничък начин - по който е станало.

Първия път, когато тя внесе във фургона им купчинка книги - не развлекателни, ами научни книги, - то се стори на мъжа една от скорошните ѝ, необясними птиумици. Начин да отсъства от присъствие.

Та докато в един смисъл сърадваше, как тази жена расте, как се отърсва от задръжки и очиства от ръжда...

Аз мога много - заяви пак непитана, с оная искрено точна представа за собствена цена, която прави излишни скромностите.

Мълчанието им помогна да превъзмогнат острите и за едина и за другите липси; позволи им да се взаимопонесат.

Не жалеше: тя уместно извърши всичко, което извърши, за да не жали до ден, че е отминала застрахователно покрай предлагащо се чудо. Но след като разбра, че явлението любов ѝ се е счинило, очевидно беше: цената е на вятъра.

... и се прибере за мълчалив белот, мълчалива прегръдка, тежък сън.

празнувайки освобождението си от една надхвърлена илюзия

Усещаше се до кръв ухапа, до кости болен от нейната разсеяна, разпиляна по целия обект женска топлота, благосклонност, участие.

докато мъжът самотуваше...

Постни до тягост, изразите им бяха и кратки.

... сам предизвика обяснения. Мъжът, който винаги ги отбягваше, държейки работите да се подразбират, за да ги разбира тя както намери за добре, а той да си стои извън обвързващия обсег на думите...

Обикна него до липса на себепощада една разкошна, обожавана жена.

той бе разкъсан, та раздран наполовина

такава е друга една страна на любовта: тя не може да се помири с насрещна нелюбов. Тя опира дотам в слепотията си, че обвинява насрещния в онова, което е извън човешката воля - да обичаш.

Към съученика си роднина (недомустакато, пъргаво, яко и привлекателно дръзко момче) тя изпитваше необистрена склонност.

Тя с нищичко не се промени към съпруга си - проживя десетилетие в чиста благодарност, в честно съпричастие. Така неизменна бива по начало само нелюбовта, любовта е неравна.