Владимир Димитров-Майстора. Разговори писма спомени

Беше лятото на 1917 година. Един ден у дома дойде Владимир Димитров и донесе на татко необикновено скъп, съвсем неочакван подарък - портрет на татковия баща! Те не бяха се виждали повече от петнадест години... За да зарадва близкия си приятел, Димитров специално за това отишъл в Битоля, намерил стария човек, повикал го при себе си в хотела и за два-три сеанса го нарисувал ... Баща ми не намираше думи, способни да изразят вълнуващите го чувства, и просълзен братски го прегърна: "Ех, Митре ...", само промълви.

из спомените на Възкресия Ангелова, дъщеря на Спас Мартинов, приятел на Майстора

Ежегодно всяка гимназия в Свищов даваше литературно-музикална вечер ... Гимназията имаше много добър тамбурашки оркестър, който винаги вземаше живо участие в тези вечери. Това, което ще разкажа, се отнася точно за една от тези традиционни вечеринки на "търговците", както свищовчани наричаха учениците от мъжката гимназия. Става дума за изпълнение на един от обичайните номера на програмата. Казвам "обичаен", защото винаги имаше концертно изпълнение рисуване, изпълнявано от някой ученик. Този път обаче "рисувачът" беше сам Майстора.
Той винаги е обичал шегите и здравия весел смях. И сега създаде хубава главоблъсканица на зрителите. Мандолините и китарите тихичко ронеха сребристи звуци. Димитров рисуваше нещо, но никой не можеше да схване какво точно се получава на картината. Шушукат, питат се, но безуспешно. Бай-после рисуването се свърши, Владимир Димитров съвсем спокойно обърна картината с главата надолу, т.е. с главата нагоре (защото той я рисуваше с главата надолу) и всички видяха фигурите: турчин с фес, яхнал върху препускащо магаре, а дрехата се вее от лудия бяг на животното.

Бях трогнат и развълнуван до сълзи, когато на един имен ден се върнах от работа вкъщи и заварих учителя си, който беше дошъл от Шишковци да ми честити и поднесе като подарък портрета на майка ми. За да го нарисува, отишъл нарочно в родния ми град, престоял няколко дни и когато завършил работата си, замолил майка ми да не ми съобщава за станалото.
Ангел Ангелов

Колко страдания - да скицирам глава на шоп. Колко перипетии да молиш една мома ...

Да се покрие един череп с мускули и живот е беля работа. Ти знаеш, казвал съм ти го и друг път, че когато рисувах очите на моя автопортрет с брезите, сто и шестнайсет часа се взирах в огледалото, докато направя само зениците. А само това да е. Брадата, изражението на устата, челото.

- Всички знаем спектъра. От личен опит дойдох до извода - след двайсет години опити и преговори: да можеш без бела боя да намериш начин да изразиш живота и вечното в природата. Защото бялата боя понижава цвета. Ябълката може да се почувства като ябълка във всичките цветове.

- Твоите вариации на тема "Жътва" и "Хоро", когато ги пренасяш на голям формат, ти пак ги правиш в стаята.
- И тъкмо за това стават тенекета. Преговори правя, но не картини.

из разговор на Майстора с Васил Стоилов

- За светлината. В Шишковци аз моделувах направо от природата, под знойния пек на слънцето. И само с чисти бои, без бела. И на един дъх, наведнаж. Па каквото излезе. Тоновете на открито са по-ценни и много по-пластични. Светлината се пречупва не само през очите ми, но и през палитрата. И това е другата светлина, която ме вълнува. Тя е или по-цветна или по-бледа: според чувството, което имам в момента.
- И като отнесеш картината у дома, все едно че си откъртил къс от живата природа и си ги залепил върху платното.

из разговор на Майстора с Васил Стоилов

- Ти, Майсторе казваше, че когато моделите ти заприличват върху платното, селяните остават доволни, харесват ги и се радват.
- Щом приличаше модела, добре е. Те не държаха за различния тон. Но не само хората харесват картината, когато моделът си прилича. Един ден в Шишковци рисувах селяни държат грозде в ръцете си. Понеже времето беше усилно и маранята задушаваше, дадох почивка на моделите и облегнах върху дувара на двора картината. Гроздето беше докарано по форма и тон. Ние се разправяхме за това-онова - време да мине. Неочаквано за всеки ни, току се чу откъм дувара нещо като трака, трака, трака ... много пъти. Като се обърнахме, що да видим: кокошките кълват гроздето в картината. Беля работа. Тогава рекох на селяните: "Барем кокошките можем да излъжем, но не и човека."

- Разкажи за процеса на твоята работа в Шишковци. Ти рисуваш и живописваш на пленер: моделът е под открито небе, изправен на фона на бухлати ябълки и круши. Как започваш и по колко часа полагаш боите върху платното?
- Обикновено модела най-напред нарисувам, па подире диря най-хубавия фон в градината. Ако е майка с дете, бързам да свърша с детето на обед, та после майката. С почивки. Детето вика:"Айде стига." Додеяло му е. Голямо тегло. Плащах четирийсет лева на ден. Затова бързах. Към смрачаване захващах природата. Леснотия, ама ветър и мъгла да нема. Обикновено гледах да свърша главите за един ден; ако моделът има да позира и с ръце - тогава продължавах и на другия ден.

из разговор на Майстора с Васил Стоилов

Майката трябва да се назовава само с името "мама".

Майстора никога не се подписваше на своите рисунки или картини.

- А циклите на тема "Сватба"?
- Пак биологично. Че не съм женен. Затова съм рисувал все моми. Защото исках да предам духовно целомъдрието и душевната чистота, и смирението на момата. И дойдох до убеждението, че това може да направи само чист човек, който не е имал досег с жена.

из разговор на Майстора с Васил Стоилов

- От къде дойде идеята ти за сериите на тема "Жътва"?
- От мама иде идеята... Мама от осемгодишна възраст започва да жъне по Серско и Битолско поле на бейовете.

из разговор на Майстора с Васил Стоилов