Под игото
от Иван Вазов
Въведени са общо 22 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (106): Дина, Цветелина, Amelie, grozeva, hypno, Иван Стоянов, dgpetkova, martoka, majmunata, artelina, Пушен Шпек, nadness, Петя, YanitsaKiryakova, ifos, thracian, gergan75, Nola, vani4ka, Юлчето, Frosty, dora, Светлина, Наталия Пешова, Ralyyy, Pepsi, Sladost, landonova, грийн.кат, ByBu, lena_j, Elektra_, orangem0on, Elyllon, unchita, Fany, djulia, epolitova, dead_can_dance, right in two, aleksofjesus, stardust, Радина, Никол, animalita, яна, hristiana444, радея, dgroicheva, morenita, Bonbonenata, Алекс, zuzi, mishela, @Siss, Zui, Е.Илиева, P.Gencheva, Петя Анастасова, moby, Teodora, NETTIKA, denislav, Петруци, Anireta, blue_mushroom, стефан, morwen, irini, Skilz, InLy, alciona, lili_hr, Michelle19, maqkz, Лулу, nunq, Спасова, milanova_a, Анагностис, radomirsl, bdaviss, Ламби, soul, assinka, Ниниел, victoriaCHASER, Съни, Maldoror, dobi_yeah, m.deyanova, krisi*_*, jupas77, vladokar, Ем-, elathan, Галина, V. Bekam, Djou, free_soul, Scarabei, sweetjacki, Серафина Пеккала, Nikolaus, Нели Генова, ikost1234
В момента четат тази книга (1): vodo
Смятат да я прочетат (2): Rada Popova, Ipiityy
Потребители прочели тази книга (106): Дина, Цветелина, Amelie, grozeva, hypno, Иван Стоянов, dgpetkova, martoka, majmunata, artelina, Пушен Шпек, nadness, Петя, YanitsaKiryakova, ifos, thracian, gergan75, Nola, vani4ka, Юлчето, Frosty, dora, Светлина, Наталия Пешова, Ralyyy, Pepsi, Sladost, landonova, грийн.кат, ByBu, lena_j, Elektra_, orangem0on, Elyllon, unchita, Fany, djulia, epolitova, dead_can_dance, right in two, aleksofjesus, stardust, Радина, Никол, animalita, яна, hristiana444, радея, dgroicheva, morenita, Bonbonenata, Алекс, zuzi, mishela, @Siss, Zui, Е.Илиева, P.Gencheva, Петя Анастасова, moby, Teodora, NETTIKA, denislav, Петруци, Anireta, blue_mushroom, стефан, morwen, irini, Skilz, InLy, alciona, lili_hr, Michelle19, maqkz, Лулу, nunq, Спасова, milanova_a, Анагностис, radomirsl, bdaviss, Ламби, soul, assinka, Ниниел, victoriaCHASER, Съни, Maldoror, dobi_yeah, m.deyanova, krisi*_*, jupas77, vladokar, Ем-, elathan, Галина, V. Bekam, Djou, free_soul, Scarabei, sweetjacki, Серафина Пеккала, Nikolaus, Нели Генова, ikost1234
В момента четат тази книга (1): vodo
Смятат да я прочетат (2): Rada Popova, Ipiityy
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (11)
покажи всички
"Страхът прави жестоко сърцето, той е най-висшата и безобразна форма на егоизма. Самият позор не туря такъв подъл печат на лицето, както страхът…"
Светлата искра в човешката душа винаги е готова да светне под удара на страданието, стига да я има там.
Сълзите облекчават даже и безнадеждните горести.
Главното е, че той сам си вярваше - единственият способ да увериш другите.
В бурята природата достига мотивите на най-високата поезия.
Кафеджиите са словоохотливи хора и Ганко, подир няколкото обезателни смехории, които избъбра, като подаваше кафето на Марка, прибърза да му съобщи приключението на доктора в Петканчовата улица с последствията, като подсоли разказа си с куп диви и безсмислени басни. Ганко разправи това с голямо въодушевление.
Въобще, нещастията на другите необходимо събуждат в дребните души три чувства: първо — удивление; второ — вътрешно задоволство, че бедата не е на твоя глава; и трето — скрито злорадство. Такива тъмни инстинкти крие в дълбочините си човешката природа.
Въобще, нещастията на другите необходимо събуждат в дребните души три чувства: първо — удивление; второ — вътрешно задоволство, че бедата не е на твоя глава; и трето — скрито злорадство. Такива тъмни инстинкти крие в дълбочините си човешката природа.
"Отмъщение зверско, но оправдаемо и от бога, и от съвестта. Кръвожадност, но добра черта. Българинът пет века е бил овца - звяр да бъде е по-добре. Човеците уважават пръча повече отколкото козата, кучето - повече от пръча, кръволочния тигър - повече от вълка и мечката, и плътоядния сокол - повече от кокошката, която му дава превъзходна гозба. Защо? Защото олицетворяват силата, която е правото и свободата... Философията нека процъфтява; природата остая, каквато си е. Христос е казал: ако те плеснат от една страна, дай и другата. Това е божествено и се покланям. По обичам Мойсея, който дума: зъб за зъб, око за око! Това е естествено и го следвам. Ето жестокия, свещения принцип, на който трябва да положим борбата си с тираните... Да имаш милост към немилостивите е така подло, както да я очакваш от тях..."
"Само един човек се мяркаше там, като един призрак.
Той беше Мунчо.
Като позна главата на любимия си Русияна, той вторачи яростни, безумни очи в нея и изригна, в един дъжд от плюнки, една колосална попръжня против Мохамеда и султана.
Обесиха го на касапницата.
Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира."
Той беше Мунчо.
Като позна главата на любимия си Русияна, той вторачи яростни, безумни очи в нея и изригна, в един дъжд от плюнки, една колосална попръжня против Мохамеда и султана.
Обесиха го на касапницата.
Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира."
— Не бил, брате, узрял народът за такова нещо!… Измамихме се страшно — каза докторът… — Ужасни жертви дава България сега, и напразно…
— Че се измамихме, измамихме се… Но революцията трябваше да стане и жертвите трябваше да станат… Аз даже бих желал да бъдат още по-големи и по-ужасающи. Ние не можем със силата си да разбием Турция, но можем да спечелим симпатията на света поне чрез грозните си нещастия, чрез мъченичеството си и кървавите реки, които изтичат из тялото на България… Това е все знак за съществувание: мъртвият никой го не мисли — само живият има право на живот. Ако европейските правителства не се застъпят за нас, те не заслужават да се нарекат християнски и цивилизовани!… Все едно, и да не стане нищо, ние няма защо да се каем… Ние изпълнихме една човешка длъжност: опитахме се да спечелим свободата си с кръв — не успяхме… Това е жално, но не е стилно… Позор и престъпление ще бъде само, ако скръстим вече ръце… ако плюем на идеала си, ако забравим кръвта и пожарите, в които днес плува България…
— Че се измамихме, измамихме се… Но революцията трябваше да стане и жертвите трябваше да станат… Аз даже бих желал да бъдат още по-големи и по-ужасающи. Ние не можем със силата си да разбием Турция, но можем да спечелим симпатията на света поне чрез грозните си нещастия, чрез мъченичеството си и кървавите реки, които изтичат из тялото на България… Това е все знак за съществувание: мъртвият никой го не мисли — само живият има право на живот. Ако европейските правителства не се застъпят за нас, те не заслужават да се нарекат християнски и цивилизовани!… Все едно, и да не стане нищо, ние няма защо да се каем… Ние изпълнихме една човешка длъжност: опитахме се да спечелим свободата си с кръв — не успяхме… Това е жално, но не е стилно… Позор и престъпление ще бъде само, ако скръстим вече ръце… ако плюем на идеала си, ако забравим кръвта и пожарите, в които днес плува България…
"Априлското въстание беше недоносче, зачнато под упоението на най-пламенна любов и задушено от майка си в раждането. То умря преди да поживее."
"Уви, защото тая стара куртизанка, историята, и тя се кланя на успеха."
От: Дина, на 20.08.2009 в 20:22
Сигурна съм, че има и такива сред вас, които не са я чели тази книга...
От: Блум, на 20.08.2009 в 20:29
Мога да направя така че на всички да им се отбележи автоматично като прочетена :>
От: Весела, на 21.08.2009 в 14:41
:))))))))))))
» Добави коментар
Коментари (3)