Целият живот

Вдясно едното крило на хотел "Бока ди Леоне" стои като декор, пресечен по средата от матовите стъкла на стълбището. Сенките на площадките бележат по стъклата градусите на този огромен термометър.

из "Господин Мюнстер"

Без любов светът би загинал по-бързо, отколкото ако престанат да се раждат деца, защото на половината от човечеството ще липсва подхранването със сила, този дар живот, който му дава другата половина. Една всеобща анемия би накарала жените да залитат, би ги направила още по-бледи по-нежни, отколкото са, би ги повалила постепенно на земята и превърнала в килим от мъртви листа.

из "Господин Мюнстер"

Вятърът, който минава през боровите игли, се пресява и превърнат в нишки, свири жаловито... В тази градина... боровете, средновековните дървета, феодалните дървета образуват една стройна тевтонска стража и на земята между сенките на техните стволове, разстлани по килима от ръжда, слънцето си пробива път на ивици.

Човекът е несправедлив. Или по-точно неспособен да обходи живота и да го види от всички страни. А гледа живота, както гледа луната: само от осветената страна.

Намери отново цвета на своята тъга, дъха на своята самота, вкуса на своето нещастие. Когато нещастието стигне до такова съвършенство, то придобива формата на щастие ...

Имам работа... работа, която не мога да отлагам... Да, работа, много сериозна работа, много важна... Защо мислите, че само вие имате сериозна работа, важна работа?... Вие самите разпространихте този слух и то пак за да се защитите, пак заради онази преграда между нас и вас... И докато вашето наричате работа, нашето наричате игра... Но вие знаете, разбрали сте, че тази наша работа е много по-сериозна, много по-важна от вашата и че тя ще преобрази света, ще извърши революция, и ви е страх ...

Защото хората са податливи на по-силните физически въздействия, но са още твърде недодялани, за да обръщат внимание на неуловимите и неизразими неща, които обкръжават нашия живот; не умеят да слушат гласа на предметите и в своето невежество ги считат неми; не умеят да гледат пейзажите, които населяват простора, и в своето дълбоко равнодушие го считат празен; и с големите глави, които не разбират, и със забулените очи, които не виждат, се лутат незнаещи сред загадките.