От 25-ия час до вечния час
от К. Вирджил Георгиу
Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (8)
покажи всички
Ето защо никоя църква не можеше да бъде по-голяма, по-вселенска и по-католична от Църквата, която образувахме Бог, моят баща и самият аз - макар да бяхме само трима в една малка, дървена църква насред планините.
Научих, че хората умират и че телата им се покоят след тегобите на земния живот.
Поетът е човешко същество, което живее на този свят, за да вижда и да показва на другите какво е скрито там. Поетът смъква всеки етикет, за да види какво има отдолу. Другите хора се задоволяват с това да гледат етикета.
Разбира се, църквата е здание от камък, дърво и мрамор, което виждаме на земята, в центъра на селата или градовете. Но Църквата не е земен градеж. Тя представлява небето, което е съградено на земята с помощта на символи, защото е невъзможно да се изгради другояче небесна действителност.
И тъй, баща ми беше свещеник в споменатото село, дълго колкото Париж, но обитавано само от двеста души.
» Добави коментар
Коментари (0)