Живот като на кино

Майка приготвя пюре. Ние пеем като в рекламата: "Когато правя аз пюре "Муслин"... Майка ни залепва по една плесница на всеки, за да ни накара да млъкнем. Това, което е добро при пюрето "Муслин" е, че потеклите ни сълзи, докато го поглъщаме, добавят в него сол и вода. Нищо не се губи.

Посещаваме отново, вечно същата страна, страната на нашето разомагьосано детство.

Тя беше поделила семейството на малки групи, на всекиго неговото дете, всеки да си взима парцалките.

Ти си предател, двоен агент, който при всеки родител се показва с различно лице. Трябва да им позволиш да забравят, че си дете на другия, да изтриеш всяка следа от себе си от другия, трябва да се научиш да губиш паметта си, макар временно.

... нещо отеква като за край на детството.

Лицето ти става малко по-зачервено, очите ти - малко по-блестящи и гледаш родителите си, които започват да изглеждат като тебе, глави, пълни догоре със сълзи.