Голямото меню

Мама не ми пее приспивни песни. Тя просто ме съветва да броя овце, които прескачат през оградата на съня. Да броя бавно. Трябва да заспивам, без да товаря никого. Един ден Принцът ще дойде. И ще открие Снежанка. Ще върне дъха в заспалото й тяло. В очакване на Принца обаче тя трябва да спи. Да брои овце. Да брои цели сто години. Снежанка ще остарее. Ще остарее като Баба. Това няма да се хареса на Принца.

Татко е съвършен. Хладнокръвен. Важно е да си хладнокръвен. Добрите му очи си остават винаги сухи в орбитите. Татко е педантичен, какъвто трябва да бъде. Точен, какъвто трябва да бъде. Пестелив, какъвто трябва да бъде. Напълно съвършен. Нещо повече: той е самата точност, предвидливост, увереност, логика. Той е самото съвършенство, самото достойнство. Когато се отдалечи от този образец, някоя пословица идва да го оправдае, че да се греши е човешко, че никой не е длъжен да върши невъзможни неща или че всеки може да се излъже. За мен обаче съществуват други пословици и там няма прошка. Той се зарича да ме отгледа съвършена. Аз съм опитен образец. Един вид прототип. Татко ме коригира, внася в мен подобрения. Наблюдава ме непрестанно и иска да бъде наблюдаван.