Светлината, която не виждаме

"Кой ли природен закон диктува пламъкът на свещта винаги да е устремен нагоре?"

"Следвай логиката. Всяко следствие си има причина и всеки проблем - решение. Всяка ключалка - ключ."

"Знаеш ли кой е най-важният урок от историята? Че се пише от победителите. Това е урокът. Който победи, той определя историята."

"Думата "война" вече не е с въпросителен знак."

"Днес изгониха от вира едно момиче. Инге Хахман. Казаха, че не може да плува с нас, тъй като била от смесен произход. Било нехигиенично. Смесен произход... Ние не сме ли такива, Вернер? Нали сме смесени - от баща и майка?"

"Вернер се опитва да си представи това, за което говори Фредерик: Времето преди фотографията и биноклите. Някой се гмурка в пустошта, гъмжаща от неизвестности, за да се върне с рисунки. Книга, пълна не толкова с птици, колкото със загадки...Синекрили, чуруликащи мистерии."

"Нима, мисли си нощем Вернер, животът не изобилства с преходи и смесвания? Още от раждането. Животът ни дава, взима... Всяка хапка храна, всяка частица светлина, които поглъщаме, ни променят, нищо не е чисто или застинало. Но това е, което иска райхът, мерейки носове и степенувайки оттенъците на косите им."

"Колко хубаво би било, мисли си Мари-Лор, животът да е като книгата на Жул Верн - отваряш там, където ти трябва, по-напред, и разбираш какво ще стане."

"Върви си по пътя, Смърт. подмини къщата ни."

"Толкова прозорци са тъмни! Сякаш градът се е превърнал в библиотека с книги на непознат език, къщите са като големи полици с нечетливи томове, всички лампи са изгасени.
Само там, горе на тавана, нещо работи. Една машина. Искра в нощта."

"Какво безсмислено разточителство е да строиш спиращи дъха сгради, да композираш музика, да пееш песни, да печаташ огромни книги, пълни с шарени птици, при цялото земетръсно, всепоглъщащо безразличие на света - що за претенции имат хората! Защо ти е да създаваш музика, когато бог ти е дал тишината, вятъра... Да палиш лампи, когато мракът ще кихне и ще ги угаси без каквото и да било усилие?"

"Времето е хлъзгаво него: изпуснеш ли го веднъж - край."

"Бог е само студено бяло око, четвърт луна, увиснала над дима, мигаща безразлично, докато градът постепенно става на пепел."