Влакът на сираците

"Навярно изпитваш такава любов само веднъж в живота си, не знам. Но не беше зле. Беше достатъчно /.../Нека ти призная нещо: да се омъжа за Джим, беше като да вляза във вода, чиято температура беше същата като на въздуха. Не беше нужно да се нагаждам към промяната. Той беше тих, скромен, трудолюбив мъж, добър човек. Не бяхме от онези двойки, които си довършват изреченията. Дори не мисля, че през цялото време знаех какво се случва в главата му. Но се уважавахме."

"Никога не бях се осмелила да си представя, че ще го видя отново. Опитът ми показваше, че когато изгубим близък човек, го губим завинаги."

"Знаеш ли, че времето се свива и разстила. Не тежи еднакво. Някои мигове остават в ума ни, а други изчезват. Първите двадесет и три години от моя живот са годините, които ме оформиха като личност, а това, че след тях живях още почти седем десетилетия, е без никакво значение."

„Една история водеше обратно към друга /.../ Сякаш пришиваше отделни парчета плат, за да направи завивка, моли ги съединяваше в правилния ред и ги съшиваше заедно, създавайки история, която бе невидима, когато парчетата бяха разделени.”

"Така се оформя личността ти. Знаеш прекалено много и това те прави предпазлив. Ставаш страхлив и недоверчив. Не изразяваш емоциите си естествено, затова се научаваш да си придаваш друг вид. Преструваш се. Показваш съпричастност, която в действителност не изпитваш. Научаваш се да преживяваш и ако имаш късмет, да приличаш на всички останали, въпреки че вътре в себе си си опустошен."

"Единствено аз от всички мои братя и сестри имах червена коса. Когато попитах татко защо, той се пошегува, че навярно в тръбите имало ръжда."

"Бъди честен и постъпвай правилно, и всичко ще бъде наред."

"Сигурно затова хората имат деца, нали? - разсъждаваше тя - За да има кой да се погрижи за вещите им."

"Беше научила, че може да контролира емоциите си, като мисли за гръдния си кош като за огромна кутия, заключена с вериги. Тя отваряше кутията и напъхваше в нея всякакви блуждаещи, непокорни чувства, своенравна тъга или съжаление, а след това здраво я затваряше."

"Бях започнала да мисля, че именно това е раят - място в спомените на другите, където най-доброто от същността ни продължава да живее."