Цюндел си отива

С влака за Санта Маргерита. Палми, портокалови дървета, туристи. По-нататък с кораб или автобус. Да кажем с кораб. С автобус е делник. С кораб е почивка.

Какво смяташ да правиш, Конрад?
Пустиня или джунгла, или море, или небе, отговори той.
Това бяха последните думи, които чух от него.

Как са ми втръснали подобни главоблъсканици, как копнея да не ми се въртят чак толкова мисли в главата. Лежа в леглото и правя рекламации. Бунтовник само в леглото.

Защо Фриц е щастлив?
Фриз не е гладен, ни жаден, не зъзне, има жилище, има работа, има всичко!
Същото важи и за Ханс.
Защо Ханс е нещастен? (Дори без грип!)
Някои от причините за съвременната нищета се споменават вече само под сурдинка, понеже минават за залежала стока: бетон, бруталност, анонимност, студенина, конкуренция, смърдящ въздух, вобяща вода, шум, А(атомна)-бомба, В(бактериална)-бомба, С(химическа)-бомба.
Но нали всичко това го има и при Фриц! И въпреки това - happy!
Дебелокож?
А Ханс чувствителният? Този с тънката кожа?
Май ще излезе, че всички проблеми са само кожни проблеми? Човешкото щастие - дерматологичен случай?

Може би упорито търся нерадостното, за да не излезе, че нежеланието ми да живея е неоснователно.

Между другото: Защо онези, които си имат всичко и въпреки това за нещастни, са по-малко ценени, отколкото онези, които нямат нищо и въпреки това са щастливи? И в двата случая са нужни обяснения, но само нещастният е длъжен да дава отговор.

Нуну казва: Задавам ти въпрос, ти отговаряш. При правилен или поне добър отговор, получавам кибритена клечка. Който пръв събере пет кибритени клечки, е победител.
... Той пита: Колко пъти женската яйцеклетка е по-голяма от сперматозоида?
Тя отговаря: Нямам представа. Може ли да е с налучкване?
Разбира се, казва великодушно той, имаш право на три опита!
Двойно по-голяма?
Не!
Единайсеторно по-голяма?
Не!
Стократно по-голяма?
Не, Нуну, съжалявам, не печелиш клечка! Яйцеклетката е точно осемдесет и пет хиляди пъти по-голяма от сперматозоида!
Боже мой!, възкликва Нуну, и с такива дребосъци сме взели да се занимаваме ние, жените!

Нуну пита: Кое е най-невижданото нещо?
Той отговаря: Дълга целувка с отворени очи.
Тя му прехвърля една клечка.

Знам, има и по-актуални неща от мен. Знам също, че световните събития не могат без трескавата ни съпричастност. Какво е боксов турнир без публика? Бледа пантомима! Какво е проповед без доброволци? Театър на абсурда! Какво щяха да са без обществеността политиците? Неподвижни картонени или гипсови маски! Да, предполага се, че без нас, зрителите, световната история щеше да буксува на едно място. Жаждата ни за зрелища е исторически значима: тя подтиква към действие действащите лица и с това допринася за пъстрия, енергичен ход на историята.

Пусна картичката в червената пощенска кутия пред пощата на гарата. Тъй, помисли си, ето как понижих жена си до получател на открити картички. С тъга ще си спомня за дебелите писма, които ѝ пише преди.

Никога не трябва да забравям, че има топлина, че има цъфнали дървета и добри хора.

Заглежда се в рафта с книгите. Вие всезнайковци такива, доставчици на житейски мъдрости, наконтени специалисти по фантасмагории. Ето ви всичките, обединени от тесногръдата вяра, че с думи се проправя път. Колко време само залагах на вас, колко време ви пусках да гнездите в кухнята на моята неопитност. Край на тия неща. Радикално отхвърлям господата на ума, които ми даваха наготово дешифриран света. Превърнахте ме в хамстер на цитати. На вашата словоохотливост дължа несгодите си. Искам чувството, не предчувстваното, делото, не книгата. С настоящото до второ нареждане обявявам нефилтрираната действителност за моя пътеводна светлина, най-сериозно говоря. Установено е и може да се докаже, че умът - колкото и да му симпатизираме - умът потиска жизнерадостта.

Въпреки всичко си оставаш интелектуалец! А Цюндел, почти умолително: Но защо? - Цюбербюлер, бащински: Защото не знаеш какво ти липсва. Защото се косиш за едното нищо. Защото ни за секунда не оставяш на мира себе си и цялата вселена.

Установено е и може да се докаже, че умът – колкото и да му симпатизираме – умът потиска жизнерадостта

Без глава се живее по-спонтанно.

Самият аз се движа, влакът се движи, земята се движи, а ми липсва всякаква окриленост.