Пътешествие без куфар

Валеше, без да спира, сняг, трупаше своите парцали, покриваше земята и пътеките с още една-две педи, Петър М. Гемишев препускаше като бесен по снежните полета и се връщаше чак след дълги часове при Данчо е Шизофреник. Заварваше го още по-дебел, отколкото преди, тъжен, четящ рецепти за отслабване. Той изплезваше език и лягаше на снега до него. От умореното му тяло се вдигаше лека пара.
- Нищичко не хапвам - започваше да се оплаква снежният човек, - а дебелея просто с часове. Приличам вече на бъчва, не мога да се понасям. Ще се стопя от мъка.

- Само да узрея - мислеше си Рагаца. - Да поотрасна малко. Ще тръгна да пътувам по този широк свят, ще отида даже и в Булонския лес, където Френското грозде никога не е било и няма да отиде ...

Рагаца беше така учудена, че не спираше да се кланя. Това не направи никакво впечатление на настъпения гост - той имаше много кисел вид и беше съвсем жълт.
- Забравих да ви се представя - поклони се още веднъж Рагаца. - Казвам се Рагаца.
- Лимасол! рече в отговор настъпеният с ужасно кисел вид. - Лимонът Лимасол.

Не след дълго таксито я остави пред прочутата Айфелова кула. Рагаца вдигна глава да види колко е висока, но не успя ...
- Госпожицата за кулата ли е? - попита я учтиво един глас.
- И аз съм за кулата - каза Рагаца. - Не само госпожицата.
- Много ще се радвам да придружа госпожицата докато разглежда кулата- каза същият мек и любезен глас. - Ще разрешите ли?
Рагаца се огледа и видя, че освен нея няма никой друг, който да бъде наречен госпожица. Изглежда този говореше на нея.

Говореше една круша. Тя плаваше в стъклен буркан, на който имаше етикет с надпис: "Компот от круши".
... - Но вие може да дойдете - обърна се Рагаца към крушата в буркана. - Ще ви хареса много, сигурна съм. Такава трева, приятели като Петър М. Гемишев, събеседници като Грамофончето и Френското грозде няма да намерите никъде. Хайде елате.
Крушата от буркана поклати глава.
- Свикнала съм на друг живот - каза тя. - С удобства. Ето, сега имам собствен плувен басейн, по цял ден си плувам, къпя се. Не, кон за магаре не сменям.
Тя се гмурна, излезе отново на повърхността и като се отърсваше от водата каза:
- В никакъв случай. Едва се измъкнах от този начин на живот и сега пак да се връщам към него... когато съм осигурена с всичко. Не!...
- Както искате - каза Рагаца. - Плувайте си. То май че и да искате, няма да можете да тръгнете - отгоре има капак.
- Това е покрит плувен басейн - обясни крушата. - Те са най-скъпи.

- А сама ли живееш? - попита Рагаца.
- Сама - отвърна поповата лъжичка. - Бяхме шест, цял сервиз, но другите една по една заминаха нанякъде. И оттогава не знам нищо за тях.

Заселването на врабчетата беше страшен удар за Плашилото. Да оставим настрана самочувствието му и доброто му име на плашило, но тези врабчета със своето поведение обезсмислиха въобще цялото му съществуване. Каквото и да си въобразяваш за себе си, каквото и да си мислиш, когато един ден във вътрешния ти джоб се заселят врабчета, които би трябвало да припадат от страх, само като те зърнат и да пищят от ужас - всичко е свършено.

- Ходих да погледна календара - каза той на майския бръмбар. - И знаеш ли кой месец сме?
- Кой? - попита майският бръмбар.
- Април, Април 1971 година - каза Петър М. Гемишев. - Затова се обърках преди малко и мислех, че е самолет. Къде си тръгнал да се разхождаш през април, бе драги? Нали си майски бръмбар?
- Април ли е? - изненадано попита майският бръмбар. - Не може да бъде.
- В как да не може да бъде - каза Петър М. Гемишев. - нали ти казах, че ходих да гледам календара.
- Но в такъв случай ... - обърка се майският бръмбар. - В такъв случай аз не знам какво да правя. А бе, гледам аз, че се обърквам непрекъснато, нещо не виждам същите цветя и храсти, една друга обстановка виждам, ама ...

Валеше тихо сняг ... валеше така, че не можеше да се разбере от небето ли пада сняг на земята, или от земята на небето.