Вълшебникът

Той погледна гората, която се приближаваше на вълнообразни скокове от склон на склон, докато накрая се спусна по едно нанадолнище и се препъна в пътя ...

... на моменти спираше, дълбоко умислена, след което го догонваше с някое позакъсняло питане, подсказано ѝ от неговите предпазливи думи, излезли на пръсти от устата му.

Никога преди това не се беше случвало подчиненото изречение на страховития му живот да се допълни от главното ...

…усещанията, специално мобилизирани отвсякъде – меланхолия, ненаситност, нежност, лудост, - сега се бяха съсредоточили единствено върху образа на онова неповторимо и незаменимо създание, което имаше навика да тича нагоре-надолу, докато слънцето и сянката си съперничеха кой да го заметне със собственото си одеяние.

За всичко това би дал торба жълтици, кофа кръв – каквото му поискат…

"Тя се нахвърли уж разсеяно, но лакомо върху шунката и взе да му говори неща от рода на: "Поне не се е мъчила дълго" или "Слава богу, че е била в безсъзнание", очевидно ръководена от странното разбиране, че страданието и смъртта са най-естествената човешка орис, че червеите имат приветливи малки личица и че върховното отплаване по гръб става в някаква стратосфера на блаженството."

"като че ли е бременна (измамно бременна, бременна със собствената си смърт)"