Споделено

Публиката пълни салоните от 2 часа до късно полунощ. Кинематографични ленти - километър подир километър, се развиват пред хиляди очи и пренасят хиляди хора в един нереален, измислен, фантастичен свят, който дава криле на въображението: опъва нервите като струни, до скъсване, вълнува кръвта, мокри очите, тревожи и възбужда до крайния предел.
1928, в. "Слово", Нямото изкуство

Аз съм човек неспокоен...Никак не обичам разсъжденията в книжовните произведения. Нека разсъждава читателят ...

Цял живот съм чел и съм се вълнувал от народните песни. В тях е дадена стегната, кристализирана, образна, емоционална народна реч. Никъде българинът не е говорил така внушително, естествено и правдиво, както в песните си. Читателите не може да не са обърнали внимание на една особеност при народните песни: те са най-малко затлачени с чуждици...
Изобщо в народните песни съм намирал незабравими, свежи, майсторски изваяни форми на народен език.

Народните приказки са моя постоянна любов.

Преписвам най-малко три пъти. При всеки препис - дописвам, езиково рендосвам фразите.