Покръстването

Здрачът цедеше сетни сили през прозореца и белината на снега играеше в ситни отблясъци през пъстрите стъкла. Под тях, сякаш дишаше светлина, седеше Велеслава, взряна в угасващия ден.

Напролет нямаше вече зърно и по властелските домове. Обра се всичко докрай. Житото още не беше се подало дори, пък и много ниви си стояха ей така на угар. Кога ще братясва, кога ще вретенясва, кога ще класи и къде е жетва?

Месецът се огледа в Туца и князът прецапа реката, а по него и дружината. Месецът се разби сред размътените води за малко и пак изплава уплашен, като по чудо спасил се от тия страшни копита.

- Добрета! Във вашия бог аз не вярвам, но зная какво носи той на моята държава. Той ще вдъхне страх и почит у людете, що се повинуват, и тогава държавата става и яка, и бъдна! Ей върху това аз съм пободърствал много нощи. А за спасението на душата не съм мислил! Мислил съм за спасението на държавата, за нейната якост и за нейната бъдност.