Лео и Май

"-Идвам.
Вече съм го казала. Значи трябва да го направя."

"Миниатюрни същества изникват от скривалища, за които не съм и подозирала. И си мисля за онзи път, когато пък изобщо не подозирах, че такова място съществува. А то си е стояло тук през цялото време. Помислете си само, ако има още много, ама още много прекрасни неща, които просто си лежат и чакат."

"Светлината скрива повече неща от мрака"

"Сигурно е прекрасно да изчезнеш. Може би не самият начин на изчезването, а самото изчезване след това."

"Ако времето знаеше за нас, нямаше да минава толкова бързо, когато сме заедно с Лео."

"Няма място, от което да не можеш да паднеш. Така че не е необходимо да се внимава чак толкова. Ако си от тези, които падат, рано или късно ще паднеш"

"Лео не обича неделите, забранено е да харесваш неделите, но аз просто не мога да им устоя."

"Само когато обикаляш и си гледаш надолу в краката, нощта изглежда тъмна и те притиска като менгеме /.../ но легнеш ли долу в мрака, върху него, и погледнеш право пред себе си, тогава тя става почти светла /.../Тогава целият мрак остава зад гърба ти /.../ А цялата светлина лежи пред теб."

"Улицата изглежда сякаш сънува, или сякаш е сънувана от някого."

"За да мога да тичам по-бързо от всички останали, не бива да се привързвам към нищо."

"Всичко си е както обикновено, казвам аз, но наум. Защото изречеш ли нещо на глас, трябва задължително да е истина."

"Аз съм настъпващото утро. А утрото обикновено ти е приятел"

"Тичам, за да не ме настигне мракът"