Драматургия Аскеер 2014

По-младите от нас проектират бъдещето, ние ... анализираме миналото. проблемът е, че няма кой да се занимава с настоящето.
Яна Борисова, "Хората от Оз"

Той ми каза, че ако наистина толкова обичам тази жена, трябва да мога да я обичам и от разстояние, без нищо да искам или да очаквам от нея.
Яна Борисова, "Хората от Оз"

Да помагаш със стил, значи да го правиш незабелязано.
Яна Борисова, "Хората от Оз"

Понякога думите са най-жалкият опит да обясниш какво се случва всъщност. Затова в определени моменти е по-добре да не се използват...
Яна Борисова, "Хората от Оз"

Ана е голяма специалистка по влюбванията. С толкова опит ставаш или писател, или луд.
Яна Борисова, "Хората от Оз"

Мразя това, в което се превръщаме от грешно разпознати чувства.
Яна Борисова, "Хората от Оз"

Труман: - Предпочитам да отидем на театър. Обичам театъра.
Сарт: - Чудесно, съгласен съм.
Труман: - Там се лекувам.
Сарт: - Защо?
Труман: Защото той ми осигурява моментна амнезия за всичко онова, което иначе ме съсипва. В театъра, скъпи мой, всеки тенекиен човек има шанса да открие сърцето си.
Яна Борисова, "Хората от Оз"

Във влюбването, за разлика от всички останали емоционални състояния, има и надежда. В страстта има отчаяние. В обичта - няма страх.
Яна Борисова, "Хората от Оз"

... и спасението за такива като нас е да се влюбват в нещо по-просто и по-ясно от себе си, защото ако се увлечеш по отражението си - загиваш!
Яна Борисова, "Хората от Оз"

Когато някой настоява с месеци, че се казва Труман, накрая се примиряваш. Колкото и неловко да е в началото.
Яна Борисова, "Хората от Оз"

Донякъде това също е утежняващо възприятията обстоятелство при българската драматургия, особено през последните години: понякога я зовем българска само заради езика, на който е написана, иначе конфликтите нямат почти нищо общо с българското. Съвсем различно, да кажем, от романа на Милен Русков "Възвишение", взривил българите и способен да взриви единствено българите.
Митко Новков

Драматургия пинг-понг - този реплика на онзи, после онзи реплика на този и ето ти цяла пиеса.
Иван Теофилов като член на журито за пиесите 2013

Изискванията на сцената са различни и тази разлика, между другото, се видя при поставянето на романа на Милен Русков "Възвишение" в Пловдивския театър "Николай Масалитинов" от Иван Добчев, Драматизация Александър Секулов: публиката искаше романа, получи обаче театър и си тръгна разочарована. А не биваше, това все пак е представление, друго изкуство, спектакъл, не роман ...
Митко Новков

Справедливостта налага да отбележим, че през последните години драматурзите не остават незабелязани, но все пак плътно си остават в сянката на актьорите и режисьора...
Проблем е и "посрещането" на ново заглавие в българския театър от медиите. Две-три фрази, от които се разбира, че пиесата има автор. Имам някаква бегла представа как се посреща появата на нов драматургичен текст и на интересен млад автор в добрата, стара, театрална Англия. С изключително внимание. Какъвто и да е тонът на вестникарската рецензия например, място за анализ на драматургията никога не се пропуска. Там, където поглеждайки навън, не виждаш Подуяне, авторът е ценен. Ако го съсичат, не е с мълчание.
Юрий Дачев

Авторите се престрашиха и разгърнаха ветрилото на тематичния спектър.

сред основните цели на националните драматургия и театър е съхраняването и развитието на литературния език...

Красотата и проклятието на театъра е, че се ражда и умира в мига. Територията на неговото битие след това е паметта. личната памет, откъдето собствено има шанс да прави история. Работата с текстовете стои другояче. Каквото остава от цивилизациите, да забележим заедно с Йордан Радичков, са камъни и думи. Ние сме от страната на думите.
Георги Каприев