Игра на котки

А за Чермлейни каза, че такива "привидно лекомислени и непостоянни артистични души" накрая винаги разбират "коя печка е по-топла".

Вдовицата Орбан не ѝ отговори веднага. В първата минута дори и простреляната рана не боли.

Улиците бяха мъртви. Никъде не се виждаше нито едно превозно средство, нито един човек. В такъв момент площадите са по-широки, улиците са по-дълги, къщите са по-високи.

За съжаление аз никога не съм допускала грешки. Моят живот беше зимен сън, защото се страхувах от студа.

- Така ли бихте живели, както сте живели?
- Така беше хубаво.

И една глава зеле мисли за себе си, че е хубава.

Въздухът в стаята се превърна в гъста река, като топен кашкавал.

Кладенецът получава светлина само отгоре. Старостта само от миналото. Старите, както онези бедни деца, които имат само една книжка, с картинки, винаги обръщат едни и същи страници.

Единственият разкош на бедния е гордостта.

Имах само едно желание. Някъде да гори лампа и аз да намеря тази лампа.

Пиша глупости, но така глупаво обичах.

"Старостта, каза ти, е непрекъснато примирение, но след всеки пазарлък остава нещо. Колкото е по-малко, толкова е по-ценно..." Моето малко е любовта.

Някога пестеливостта е добрият маниер, друг път пилеенето.

Повярвай ми, в дълбочината на сърцето си и днес все още съм доверчива селска гъска.

Когато някой не знае да лети, за него въздухът е нематериален. Но за птицата въздухът е материя.