Надпис : стихове с години

И никакъв моряк не си: напразно ши платна
и прекроява картите – и никъде не тръгна.
Троши се моливът – бе слаб за мачта;
след толкова усилия напусто килът
на кухненската маса – врязан в пода.
Сега какво ще правиш, пламъче настръхнало,
сега дали ще можеш сина си да залъжеш,
че ако не днес, все някога ще тръгнеш
самотен срещу хоризонта – сам море и лодка?

Но ти отложи всичко: вкъщи от Мария
не стана Пенелопа. Не намери смелост
живота си зад зъбите да стиснеш и въжето
на котвата да прегризеш, да видиш мъртвите
и живите, които са ти още верни.
Поне излизай често на панелния си мостик
и с морза на цигарата общувай с всички
закотвени моряци по отсрещните балкони:

Вода. Тире. Вода - от крана на чешмата.
И вятър. Точка. Вятър – във платното на душата.
1979