Ние в дълбокия тил

Поглеждам към разораните ниви. Виждам почти само жени, всички прибулени с черни кърпи, нещо като полужалейка. Сега се досещам, защо и Ружа е така забрадена. Така селянките изразяват общата си мъка по мъжете, отишли да мрат.

Много е страшно това съмни-мръкни, се си нащрек, не знаеш какво ще ти донесе ...

Войната ни научи да обичаме и да милеем всички като свои.

Сърцата на фронтоваците лесно сменяват любовта си, така - както войските сменяват градовете, местностите, бойните си позиции. Дето сварят, мъжете бързо стават любовници, съпрузи, бащи.

Защото никой по-добре от нас, жените, в дълбокия тил, не знае, какво нещо е войната.