Майстор Кольо Фичето

И крачи мостът ритмично и грациозно с устоите си, които по строеж, облицовка и скулптурна украса, с вълнообразните си корнизни шевици приличат на спокойни, самоуверени в силата и хубостта си великани, строени в лицев шпалир за среща с реката.

Мост и тук да беше съградил, че бреговете без мост не се стигат ...

паднало листо не зеленее...

Тук конакът щеше да спира всекиго, че оттук той се представяше с цялото си лице. На два ката кръстом се простираше снагата му, нашир опънала двете си прегънати напред крила, сякаш за прегръдка, а по средата им на шест тънки ствола се подпира гръдният му закрит балкон с кобилична лъкатушка на челото и с прозорци, които гледат на всички страни и всеки от тях се носи над грива от аркадния портик на входа. А дрехата му - охра боя слънчасала, с бели кантове прошарена по вдлъбове и рамки, не за конак, а за палат кроена! Пак майсторът беше наподобил птица, този път кацнала да си отдъхне, с още трептящи крила. Кой знае пък дали не се кани да хвърчи ... Няма творение без помисъл майсторова и народна!

... пък аз ще кажа да заповядаш да не му се бутат лакомиците и тлачило, и трънак да му се чисти редовно. Тогава докле Янтра тече, и той ще трае.

И ей го, изпружи се на дебелите си четиринайсет устоя мостът, пък те, като се хванали един за друг с витите си сводове, облечени с триредови жълтеникави препаски, сякаш не вода ще отбиват, а сватбари ще посрещат. И крачат, мерно и размерно, чак отвъд реката опънали ходилото си като платно на белянка, а ония ритли и плочници зад тях, чини ти се не мост, а диадема над Янтра. Вгледаш ли се в устоите, да му мисли водата, ако се надигне след дъжд, всеки от тях е оперил клин, ще я разцепи и укроти в ония лакомици под човката си, които ненаситно ще гълтат и преливат напора ѝ. Не лудувай, не се ерчи, немирнице ...

Такова е човешкото сърце: без милувка е страдно, без дом е сиротно. Затуй е мярка за всичко ...

И от еньово биле севда не минава ...

По каменисто е ходил той, а те по настлано ...

- Хляб и сол да сте сега, чеда, като хляба и солта да се тачите, че ралото, в което се впрягате, е тежко, а нивата дълга ...

А пък лакомства, каквито не си и сънувал: локум - сълза, снежен или красен, леблебии - кехлибарени зърна, халва - ситна тантела, пестил от кайсии - през него да гледаш, малеби - в шербет плувнало, баклава - като пендара, кебап с гергьовски мирис, боза, чай, кафе...

който вървеше посред тях размерно, все едно коткаше пилци.

птица в душата всекиму е дадена...

Цървулите тепаха нагоре, сриваха дребния камънак и заглъхваха като отзвук от тъпани.