Епифании

Водните порои отнасят селища и долини. В пороите на речта загива нещо повече.

Камъните, с които разбиват прозорци и камъните, които поставят в основи.

И казва каменоделецът на всички прагове:
- Трябва да се повишат ако не самите прагове, то поне взискателността на праговете.
Прагът днес не е вече само функционален атрибут на зданието. Прагът - това е рентгенът на дома. Казвам това особено на вас - прагове на домове за посетители на идеи, прагове на академии и храмове на изкуството. Станете, върнете се обратно и бъдете по-високи.

Понякога реформирам гробищата. Сега те са много красиви, особено у нас, но подбуждат човека да мисли само за нищожието на човешкия живот. Какво изразяват числата на раждането и смъртта? Жалка аритметика, изчисления с четиризначни числа. Възрастта на човека в двузначни числа - 25, 60 или 83 - все едно чия, и на идиота, и на мислителя, и на политика, и на джебчията. Съобщава ми се, че тук лежи Карлис, който е живял 52 години и че за него скърбят тия, които са останали ... Зад него лежат Юстини, Мудити, Алфредовци и Минели, също живели известно време и за тях също скърбят. Хората изразяват своята скръб еднакво, с един предлог, в цялото гробище. Навсякъде едно и също: "Скъпият покойник остава в паметта на дълбоко скърбящите близки." Ах, тази еднообразна и страшна картотека! Оказва се, че в картотеката от кръстове и плочки върху паметниците по гробищата хората доказват бедността на паметта си. Или че покойниците са били записвани с такава проста формула.

Представете си такава картичка, от която узнаваме само:
1. Името и фамилията.
2. Възрастта.
3. Остава в паметта, дълбоко съжаляват, скърбят ...
Ни звук, ни дума, ни формула, ни шифър за това, че тук е погребан цял живот, цяла енциклопедия!

...Така реформирам аз гробището. Изтривам имената и фамилиите, скръбта и датите на смъртта и на раждането, защото те нищо не изразяват и цялото гробище става еднакво...
Виждате ли, паметните плочи са празни.
Вие напишете там думите, намерени от самите тях, изстрадани, щастливи или нещастни(а също така: удачни или неудачни), но в завета на неговите собствени скрижали. Може би нотни знаци. Може би формули. Може би подписите на учениците му, поне двама-трима от сто, които и да са. Изпишете на плочата формулата на личността му, шифъра на душата му. Не го ли знаете? Тогава защо му носите цветя? Само за това, че така правят?
... Пишете просто и искрено. Ако той е бил измамник, не скривайте това. Защото в него е имало някаква негова правда, която другите е важно да знаят, градейки своята.
Пишете без да скривате:
"Той никога не връщаше дългове."
"Той имаше повече деца, отколкото роди жена му."
"Тубите с паста за зъби той изстискваше не от края, а от средата; киселото мляко загребваше с лъжица от средата на паницата, и целият му живот нямаше нито край, нито начало."
Това е също изразяване на личността. Кратък конспект на живота.

Когато лежа в купчина стърготини, ми се струва, че всяка стърготина край мене диша - диша свободно и с достойнство. Като делегати на своето дърво на асамблея в чужд свят.
Струва ми се, че те ще защитават - всеки своето дърво, в организацията на Обединените Дървета.

Облечете бяла риза, когато нямате гости.