Назад по линията

— Не се ли плашиш, че някой ден може просто да изчезнеш?

— Все някой ден ще изчезна — напомни Сам. — Без никакво „може“. Рано или късно. Дотогава ще се забавлявам. Яж, пий и се весели, хлапе. Остави вчерашните дни да се наместват както им скимне.

Навлезеш ли в занаята, Джъд, ще научиш, че ние постоянно се набъркваме в миналото. Всеки път, когато времеви куриер настъпи мравка две хилядолетия преди новата ера, той променя миналото. Но ние оцеляваме някак. Тъпите копелета от времевия патрул дебнат за големи структурни промени в историята, не се занимават с дреболиите. Бездруго не могат. Патрулните не стигат, за да се справят с всичко.

— Но това означава — възразих аз, — че натрупваме постепенно куп дребни изменения в историята — зрънце по зрънце, тук мравчица, там пеперудка. И това натрупване може някой ден да предизвика значителна промяна, но тогава никой не би успял да проследи всички причини и да възстанови миналото, каквото трябва да бъде!

— Точно така.