Парцаланка и облачето

Водата огъна надолу езиците на пламъците. Огънят съскаше, извиваше се, гърчеше се, криеше се в гъстите кълбета дим. Но водата го настигаше навсякъде, смъкваше го от покривите, от мокрите греди, докато не остана нито едно червено въгленче.

- По-скоро сама ще се сваря на супа, отколкото да ви дам такова момиче и такова чудесно Облаче! - отряза Барбацуца и тръшна прозореца.

- Кашата е готова! - възкликна Барбацуца и запрати черпака в ъгъла.
О, каква каша беше това! тя приличаше на крем, на разбит каймак, на горещ сладолед, на морска пяна - на всичко друго, само не и на обикновена грисена каша.

Изглеждаше, че от ярост Барбацуца в същия миг ще се пръсне на хиляди парченца.
- Все си мислех какво не ми достига! Сега вече зная. Коминочистач! Именно коминочистач! Не, време е да ме смелят в мелничката за месо и да ме направят на кюфтета!
- Може ли да го извикам?- примоли се Парцаланка.
- Повикай го, повикай го! - Барбацуца мрачно скръсти ръце на гърдите си. - Вече ми е все едно. Нека да идват жаби, художници, мошеници, пожарникари, стоножки и коминочистачи. Не ми обръщайте внимание, моля ви се. Аз съм само една плънка за баница и нищо повече.

- Ох, ама и аз съм една стара гарга! - Барбацуца вдигна ръце към тавана с такъв вид, сякаш само таванът можеше да я разбере и да ѝ влезе в положението. - С кого се захванах! С хлапачка, Облаче, цапач и жаба! Не, време е да ме сварят на бульон! Отдавна вече е време!

Барбацуца се разтича из стаята, като с невероятна ловкост преобръщаше столовете и пейките.
- Много ми е дотрябвало да търся това Облаче! - мърмореше тя. - Какво е това Облаче? Влага, киша, празно място, нищо! Ох, дърта глупачка, с кого се захванах на стари години... С една хлапачка и с някаква си влага!

Доколкото познавам хората, никак не е лесно да ги измъкнеш посред нощ от леглата им. Ще се протягат, ще се прозяват, ще пъшкат. Само ние, облаците, без почивка се разхождаме по небето и денем, и нощем.

Какво си се лепнала като мъгла за блато!

Сплело ръце на гърба си, от единия до другия ъгъл бавно се разхождаше малко, дебеличко човече. Косите му бяха разрошени, а очите - безумни.
Това беше много известен учен - специалист по формата на палачинките. Бе посветил целия си живот на една мечта - да направи квадратна палачинка в кръгъл тиган. Беше правил безброй палачинки, купища палачинки и палачинчици, но сред тях нямаше нито една квадратна.

В този град богатството се определяше според това колко саксии с цветя има по прозорците.

Дългият ѝ нос беше накриво оседлан от счупени очила с нахлузена на едно ѝ ухо примка от канап. Изпод бонето ѝ стърчаха кичури коса, които напомняха перата на бяла врана.

Така е, защото хората са съвсем различни от нас, облаците. Кой знае защо, вие непременно трябва да имате покрив над главата си. А ако покривът е пробит и през него се виждат звездите, няма да се успокоите, докато не запушите всички дупки до една...

Такива дни има само през есента.
Вятърът сякаш се страхуваше да подухне, за да не докара случайно някое облаче-скитниче. Късните цветя стояха кротко, да не би случайно да разсипят листенцата си, които вече едва се държаха.
Котката Мурка седеше върху старите греди и слушаше тихата топла песничка на слънчевите лъчи, толкова тиха, че можеха да я чуят само котките.
из "Ученикът на Вълшебника"