Опознаване на ада

Палмите накланяха хълбоци към изгрева като големи, неочаквани слънчогледи.

дърветата се увиваха в целофан от пара

... слънцето изгряваше мокро от соковете на мъглата, подобно на стъпкан портокал.

От верандата с решетка виждам леещия се дъжд, разместените къщи като лъжици, потопени във вода...

Събота сутрин е и ме чака точене през фуния на отчайващи часове.

Слънцето, желирано и кисело, ядивно, стоеше като плод върху рафта на покривите и разпръскваше наоколо леко кафеникаво ухание.

... свеждаха глада, омразата, малодушието, задоволството, надеждата до празна словесна еквилибристика, до прескачане с кон през несвързани фрази, до нещо като матиране в три хода на емоциите.

Гръмотевиците трещяха като рояли, полетели надолу по въздушното стълбище към нас...

Беше юни и тревите покрай гаража шушукаха и се смееха, сякаш бяха населени с банда дечурлига.

под огромното стадо от непознати звезди, втъкнати в черно кадифе като миниатюрни остри диаманти.

Психиатрите са откачени досадници - съобщава меко приятелят ми с шепот на трепетлика.

Колата сякаш плаваше на път за Лисабон в нещо хладко, вълнуващо, голо, като през тяло на заспала жена, проснато ничком, в постелята от тишина и дървета на нощта. Птиците, превърнати от мрака в чудовищни насекоми, пъплеха с писъци в тъмнината, отблъскваха се и се привикваха, драскаха черната дъска на полята със стържещия червен тебешир на пипалата си. Небето се поклащаше като тавана на изба, в която гласовете и стъпките сноват на горния етаж и разтърсват мазилката под внезапната си огромна тежест ...

влизам и излизам от приюта с бързина на часовникова кукувица.

Хоризонтът се надипляше от облаци като свиващ се акордеон.

Чистачките отсечено движеха лакти на автомат и бръснеха упоритото акне на капките.