Годеникът на душата
от Анго Боянов
Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (8)
покажи всички
След изповедта
Сега си поплачи.
Присвий колене към гърдите
и дръзко влез в плача.
Колкото издържиш.
Той не е огън -
ще излезеш от него
като птица.
И когато се издигнеш нависоко
и започнеш да се оглеждаш,
болката ще е отминала.
И светът отново ще разцъфне.
Повярвай си...
За да се появя довечера в шест.
Сега си поплачи.
Присвий колене към гърдите
и дръзко влез в плача.
Колкото издържиш.
Той не е огън -
ще излезеш от него
като птица.
И когато се издигнеш нависоко
и започнеш да се оглеждаш,
болката ще е отминала.
И светът отново ще разцъфне.
Повярвай си...
За да се появя довечера в шест.
Урок по секс
Не е тъй лесно, синко,
пчелата да накараш
наместо жилото-
да пусне мед.
Не е тъй лесно, синко,
пчелата да накараш
наместо жилото-
да пусне мед.
Сезони
Лятото
пожълтя като сламка
върху гърба на мравката.
Лятото
разпука зърната на нара
и се смали.
Добър ден, есен.
Лятото
пожълтя като сламка
върху гърба на мравката.
Лятото
разпука зърната на нара
и се смали.
Добър ден, есен.
***
Следи от птица
върху тънкия сняг
и мирис на слънце...
Каква бавна пролет!
Следи от птица
върху тънкия сняг
и мирис на слънце...
Каква бавна пролет!
Последователност
Понякога
и целият живот не стига,
за да преминеш пътя
от юмрука до разтворената длан.
Понякога
и целият живот не стига,
за да преминеш пътя
от юмрука до разтворената длан.
Инерция
Колко ли често се намествам в обувките,
без да знам пътя.
Колко ли заклинания изричам,
без да се страхувам от глагола им.
Колко ли мечти попарвам
в студения бързей на живота.
Без да се замислям,
без да се замислям...
Колко ли често се намествам в обувките,
без да знам пътя.
Колко ли заклинания изричам,
без да се страхувам от глагола им.
Колко ли мечти попарвам
в студения бързей на живота.
Без да се замислям,
без да се замислям...
***
Тъжно ми е
в този лепкав
зимен ден.
Но не се ожалвам.
Стига ми
да си подхвърлям
зарчето в ръка,
на което
предвидливо
съм написал:
лято, лято, лято,
лято, лято, лято.
Тъжно ми е
в този лепкав
зимен ден.
Но не се ожалвам.
Стига ми
да си подхвърлям
зарчето в ръка,
на което
предвидливо
съм написал:
лято, лято, лято,
лято, лято, лято.
Тайнство
Слънцето се скри
и пейзажът заприбира душата си...
Слънцето се скри
и пейзажът заприбира душата си...
» Добави коментар
Коментари (0)