Ако реша да ви обичам

Плет

Съседът шумата изгаря.
Кремира стриктно есента.
Наблизо си. Не разговаряте.
И хората са по палта.
От цяла седмица е кално.
От дъждовете, несъмнено.
Кажи му "Добър ден!" (Едва ли
е толкова добър. Студено е.)
А от градината насреща
ти се изплезва ален пламък.
Съседът пуши. Мести нещо
и не усеща, че сте двама.
А само рехавият плет
дели ви или ви сближава).

Бодеж те сепва - ръбче лед.
А ти край огъня минаваш.

Акварел
Какъв сезон измислен-
ни пролет, нито зима.
Коминът се задъхва
от дълго сдържан гняв.
Лисичката с опашка
през залеза е минала
и залезът намига -
рижав и лукав.
Небето - начумерено,
подпряно с тънка клечица,
сърдито за елхичките,
изхвърлени след празника.
Дървета - разголени,
ала какво им пречи
да хукнат през дворовете,
реката да прегазят.
А някой на небето
препича бели пуканки.
Децата се облизват
с езичета от смях.
След миг селцето кипнало
с капак ще се похлупи
и веселата пàра
ще стане на вода.
Там някъде в средата -
ни пролет, нито зима, -
на слънцето брадата
със сняг е сапунисана.
Прозорецът разтворен
е рамка на картина.
Ако навън надникнеш
досущ е като истинска.

Ще стоим на стената подпрени
като свещи, като триножник,
като столче без няколко крака,
като чорлав безделник с каскет.

Трева

Кое е онова, в което чезнат
безкрайните тирета на дъжда -
изгрява неговата резеда,
захапала до болка моя глезен...

Как всичко много тихо си отива.
Все по-безмълвни са около нас нещата.
По дворовете - троскот и коприва.
Щурецът ням и глух лежи в тревата.
Кой окоси звука, дървото тръшна,
затъкна птичите гърла, стопи звънците,
разби будилниците на петлите
и три пъти отвън заключи къщите.
из "Вина"