Камуфлаж

Чакам зимата.
Вадя пуловери. Будя дебели чорапи. Топли шалове. Ръкавици.
И разбира се, шапки.
Шапки!

Чакам зимата.
Лятото свърши. Валят приспивни дъждове. Влага и плесен по сънищата.

Палатката е тясна, по нея се пързаля дъждът. Морето е близо. И плажът е близо - целият с мокър пясък, достатъчен да построиш дворец, в който да живееш с всичките си жени.

Уморено сако, риза с леко протрита яка, деноминирани панталони.

Един тензухен облак пропуска суроватката на луната.

Срещу него млада жена в жълта фланелка си играеше с погледа му.

Всичко ставаше под носа ни, а ние не бяхме в час - все едно да живееш срещу сладкарница и за десерт да ядеш репи със захар.