Между рая и ада

Момчето не плаче дълго; няколко сълзи, няколко малки лодки, които се стичат по бузите, натоварени до ръба с тъга.

За негова изненада и невероятно облекчение, двете жени се усмихнаха. Той видя всичките зъби на Гейртруд, толкова бели; два заострени кучешки зъба, а предните долни зъби бяха криви; но това е хубаво, всичко бяло и право омръзва след време. Няма живот без недостатък.

Трябва да се грижим за добрите хора, които дават смисъл на живота ни.

очите са съвсем друго нещо, те почиват единствено зад клепачите, тези завеси пред мечтите.

животът е жар, която затопля земята и я прави обитаема.

ние сме това, което казваме, но и това, което премълчаваме.

В тебе вярваме, Господи, който ни създаде по свой образ и подобие, и създаде птиците с криле, та да могат да летят в небето и да ни напомнят за свободата; създаде рибите с перки и опашки, та да могат да плуват в страшните за нас дълбини.

Един съсед дойде и изгаси светлините на света.

Сладките неща често ни оставят тъжни накрая.

Камината затопля мансардата, тук е приятно, вечерта притиска прозорците, вятърът гали покрива.

мъжете явно имат като цяло склонност към по-грубите неща в този свят, към това, което се разкрива мигновено и напълно - докато жените се стремят към онова, което иска търсене, което изниква постепенно.