Джобни разказчета

Морковът завиждаше много на лука и се питаше: "Защо за мен никой никога не плаче? Режат ме на парченца и на колелца, стържат ме, пържат ме, на какви ли не мъки ме подлагат, но никога никой не плаче за мен. Видели ли сте някога някой да плаче заради някакъв си морков? Не че животът на лука е по-лек от този на моркова. И него го режат, пекат, варят, пържат, ядат го и суров, и на салата, но поне всички го оплакват. Няма готвач или готвачка, в чиито очи да не блеснат сълзи, когато започнат да режат лук. Какво ли кара всички да съчувстват и да оплакват лука?"
Морковът го беше много яд на лука, но си мълчеше, защото знаеше, че му е съдено да го среща непрестанно в тиганите, тенджерите и на хиляди други места. А и в градината растяха един до друг.
Морковът си остана все така огорчен и завиждаше много на лука, поради което почервеня от яд.