Туве Янсон: думи, образи, живот

"Най-скъпа Ева, страхувам се, че цял живот ще си остана аполитичен=асоциален художник, т.нар. индивидуалист, който изобразява лимони, пише приказки, колекционира странни предмети и ненавижда сдруженията. Звучи малко смешно, но така искам да живея живота си. А ако вляза в битка, ще бъде само за да ме оставят на спокойствие". Така пише през февруари 1949 г.

По мнението ѝ повечето деца "живеят в свят, където фантастичното е напълно естествено." - убеждение, което запазва и в следващите изявления относно естетиката си. Тази смесица е водещият принцип и в муминските книги.

Относно Полинезия. Наистина си права, че всеки човек е остров - красива и позволяваща доразвиване мисъл. Както и че свободата не се създава чрез външни действия, а чрез вътрешен процес, насочен към освобождаване на връзките ни, на нагласите ни към хората и предметите. Постепенно го проумях.

И искам, и ще бъда щастлива.

"Да живеят пътуванията с лек багаж", възкликва тя още в Берлин и благославя отсъствието на "ненужни вещи".