Цитати на lemon

Дядо Йордан държеше оглавника в отпуснатите си ръце и не можеше да се нагледа на
своя син. И добрината на снахите му, и тяхната радост, която в тая минута той не
намираше престорена, топяха сърцето му и той забравяше в душата си обидното
минало, прощаваше всичко и мислеше

Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото
сърце.

А Елка застана настрана смутена, изненадана и бледа от вълнение. Малкото и
личице бе мило и хубаво под бялата забрадка, чиито краища бяха пуснати свободно.
Тъжните и големи очи овлажняха и пригледаха плахо. Тя, като неопитно момиче, не
знаеше какво да прави пред тоя човек, когото пазеше в душата и мислите си като
мъртвец, в чието възкресение не вярваше. Тя приличаше на гугутка, която, скрита
в гора, гледа през гъстата шума как под небето бавно се вие сокол.

- Много лъже - рече Лазо. Благолажът го погледна право в очите.

- Това е приказка, бе хлапе!

- Бабини деветини... измислици! - рече Лазо и някак нерешително и плахо се
озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака
черният силует на магарето.

- Това е приказка, разбираш ли - рече твърдо Благолажът и настави: - Защо ти е
истината? Да взе-ма да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор
или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас,
голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием
път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама
защо ти е тая пуста истина?