Цитати на Bonbonenata

Нас ни дели животът, аз създавам неговото нещастие, а той - моето, и не можем да се променим нито той, нито аз.

Вронски ценеше това, станало единствена цел в живота й желание не само да му се харесва, но и да му служи, но заедно с това се измъчваше от тая любовна мрежа, в която тя се мъчеше да го оплете.

Беше настъпил часът на среднощната неврастения, часът, в който нямаше вече къде да се иде и какво да се прави, часът на самотност, на меланхолия, на безнадеждна досада от света.

"Неверни, но не предатели."

Веднъж й беше казал нещо, което тя не можа да проумее: ампутираните усещали болки, спазми, гъдел в отрязания крак. Така се чувствуваше и тя без него, чувствуваше го да присъствува, където вече го нямаше.

Някой се обади, че холерата взимала много жертви в селата из Сиенага Гранде. Доктор Урбино, продължавайки да гледа през бинокъла, каза:
- Трябва да е някаква много особена разновидност на холерата, понеже всеки труп има дупка от куршум в тила.

Изглеждаше му толкова красива, толкова пленителна и различна от обикновените хора, че се чудеше защо никой друг не се побърква като него от кастанетите на токчетата й на паважа и защо ничие друго сърце не се разтуптява от шушненето на воланите й, и защо целият свят не полудява от любов от развятата й плитка, от полета на ръцете й, от златото на смеха й.

Но и двамата научиха едно: че мъдростта идва, когато вече не служи за нищо.