Лице от Греко

Разбрах какво е търсела тя във филмите, в старите файтони и модни салони с широкополи шапки...
Животът за нея е бил лош филм, в който тя не е приела да участва.
В съзнанието ѝ, непокътнати са били детството ѝ, младостта, първата любов, родителите, всичко, което човек приема за единствен и неповторим живот. И тя остава завинаги в него. И го отстоява докрай. Това е нейният Сталинград и тя го брани завинаги.
... Животът ѝ е една обратно обърната действителност - от реалността, която за нея е като лош филм, във филмите, които за нея са живот.