Априлски дъжд

Пролет
***
И на слънце дремнала в лъките,
тя видя, когато се събуди:
във цветя превърнати мечтите
и въздишките си - в пеперуди.

Весела и светла широта.
Пеят птички и води разлени.
И цветя, навсякъде цветя -
бели, сини, жълти и червени.

В златен прах лесът е цял залят.
По поляни смехове и звънци.
Пеперудите от цвят на цвят
пръпкат шеметни от много слънце.

Полето

Изяснен небосклон и светъл кръгозор,
и всяко кътче е с килим зелен покрито,
на север и на юг, където хвърлиш взор -
овес и кукуруз, и вретенило жито.

Душата ми е на дете душа,
прозрачна като летни небеса.

В копринени я подслонила скути,
нощта ѝ шепне приказки нечути.

Развежда я самотната луна
на сънища из златната страна.

Като моми, що с дивна хубост греят,
звездите химн на щастие ѝ пеят.

Душата ми е на дете душа:
тя вярва и в мечти, и в чудеса.