Човекът, който си тръгва

Безгрижен облак с цвят на праскова
минава и другото изчезва от небето.

Другото е като утре -
нищо повече от оправдание.

Едно набъбващо лято наоколо
ненадейно напича и сенките
се изпъват по камъка,
приличат на ограбени силуети
без телата, които са следвали,
вече нямат посока,
нямат форма, нито значение.

Едно съвсем естествено завръщане
към изначалната идея на живота –

да бъдеш дом за себе си,
без да е нужно да се връщаш
повече.