Уникат

Обичаше я назад във времето, като все повече си представяше миналите моменти отзад напред към началото на тяхната връзка, което достигаше кулминацията си, когато очите им се срещнаха за първи път и прочете на роклята й думите:
"АЗ НОСЯ ТАЗИ, КОЯТО МЕ НОСИ"
Сега, спомняйки си по този начин нея и нейната червена рокля, осъзна, че Златия беше тласната в своята женска природа, както в тази рокля, може би въпреки волята си, но нищо не можеше да стори. Така в мислите и спомените си стигна и до нейната усмивка, която образуваше нещо като красив гърч между веждите, сякаш смехът болеше.
- Тайната е по-стара от истината - мислеше си и търсеше най-напред непознатата жена, с която прекара нощта, спомняше си докосването на ръцете й в мрака, сякаш бяха три: две горещи и една студена , и след като не я намери, започна да търси по всички начини и детето, което може би му бе родила.
- Времето съществува само в календара, в живота всеки си има свое време - мислеше докато я търсеше. И никога не намери нито нея, нито детето.Може би за това се бяха погрижили двамата й мъже, първият и вторият, който беше "second hand" мъж. Може би.

Използваше уикендите като някакъв вид виагра, а понеделниците като пеницилин. Когато се видяхме за последен път, мисля, че я попитах нещо от сорта: "Защо оргазмът при някого трае по-дълго, а при друг по-кратко?"
- Защото - отвърна тя - при някого по-дълго, а при друг по-кратко трае настоящето; при някого по-дълго, а при друг по-кратко трае смъртта.
"На умния човек две думи са му достатъчни, а три са прекалено малко" - помислих си сбогувайки се.