Сезонът на илюзиите

Лека пръст, любов !


Да погребеме всички вещи -
те ще ни напомнят.
Дрехите особено - във тях се крият
прегръдките като бълхи. Ще хапят.
Спомените след раздялата растат
като ноктите на мъртъв. Време е.

Ето, трап копаем -
нощ е, дворът тъмен е.

Поп дали да викаме -
или сами ще я оплачем?

Алилуия! Алилуия! ...
Камъни не хвърляй, само пръст.
Лека пръст, любов!
Свърши се. Довиждане.

НОКТЮРНО

Залезът падна...Спиш ли?
Или ме чакаш...Обичам те.
Дълго ли ме нямаше?
Не се сърди, че ме нямаше. Обичам те.
Често ще ме няма.
Ще бъда до теб - и ще ме няма. Обичам те.
Трябва да свикнеш с това.
Не те ревнувам от тревите. Повече
не ми изменяй. Ето
галя косите ти...Спиш ли?
Вече иде времето, когато преставаме да вярваме
в безсмъртието. Обичам те.
----

СЕЗОНЪТ НА ИЛЮЗИИТЕ СВЪРШИ
Пъпките забравиха кога станаха цветове.
От цветовете няма да излязат
пъпеши, нито птици, нито цигулки.
Формите на плода станаха категорични –
ябълки като ябълки,
всичко е ясно –
повече не може да се фантазира.
Ябълките узряха – какво повече?
Остава само да бъдат изядени.
Сезонът на илюзиите свърши.