вход, регистрирай се

Лолита


от Владимир Набоков


Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (8)

   покажи всички
"Тя е изменчива, тя е капризна, тя е непохватна, изпълнена с тръпчива грация на палаво хлапе. Неудържимо е привлекателна от глава до пети - като се почне от готовата панделка и фибите в косата и се свърши с малкия белег долу на стройния ѝ глезен (ритнало я момче от Писки с ролкова кънка) точно над равнището на бялото късо вълнено чорапче."
"Внезапно обаче се оказахме влюбени един в друг - безумно, недодялано, безсрамно, мъчително; бих добавил - безнадеждно, защото лудешкият ни стремеж към взаимно притежаване би се оказал утолен само ако всеки от нас би погълнал и усвоил всяка частица от тялото и душата на другия..."
Половите въпроси не ме интересуват. Всеки може сам да си представи едни или други изяви на животинския живот. Друга, велика идея ме зове: веднъж завинаги да определя пагубния чар на нимфетките.
А за мен, макар че отдавна съм се примирил със съществуването на някаква вторична съдба (нещо като несръчна секретарка на Мак Фатум*, така да се каже), която все се сеща за дреболии и пречи на великодушните планове на своя началник, тези спирания със скърцане, това лутане наслуки по булевардите на Брайсленд бяха направо най-тежкото изпитание, преживяно досега от мен. *Мак Фатум - дявола
Да убия нея, както някои са очаквали, не можех, разбира се. Представете си, аз я обичах. Беше любов от пръв поглед, от последен поглед, от вечен поглед.
"Грехът, който навремето лелеех в преплетените лозници на сърцето си, моят велик, лъчезарен грях, се сви до ядката си: до безплоден и егоистичен порок; тъкмо него зачерквах и проклинах. Можете да се гаврите с мен и да заплашвате да прогоните публиката от залата, но докато не ми затъкнат устата и не ме удушат, ще крещя за своята истина. Лудешки жадувам целият свят да научи колко обичам своята Лолита.."
"Ужасното в смъртта е, че човек е напълно предоставен на себе си."
"...в литналия ми с пълна скорост живот с гръм се разтвори странична врата и нахлу тътнеща черна вечност, вятърът изплющя и задави вика на самотната гибел."
» Добави цитат

От: platanus, на 13.10.2009 в 15:09
Подтискаща педофилска история. Но и разказ за слабостта и за властта на желанията.
От: right in two, на 08.11.2010 в 22:49
Останах повече от очаравона, много интригуващ и въвличащ в себе си роман. Хареса ми колко богат на описания и думи е текстът..прекрасно!
От: dayredd, на 23.07.2012 в 23:28
Много нови непознати български думи. Много рев накрая.. нали съм си чувствителна към изверги :)Книгата е доста убедителна и въпреки че филмът се натрапва от време на време, отпечатва нови знаци върху съзнанието. Възбудих се на няколко пъти, това също не е малко. Чудно е колко достоверно изглежда този поет-мръсник - хем до гуша влюбен, хем некадърен, фин и много умен, с най-голямата и пълна, окайваща се съвест, и постоянно надървен едновременно. "Чудо-чудовище".
» Добави коментар