вход, регистрирай се

Кафка на плажа


от Харуки Мураками

Въведени са общо 19 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (31): Блум, Весела, elichkata, Kateto, Amelie, Иван Стоянов, Жиролина, gal.eon, majmunata, phey, thracian, ifos, vani4ka, Gilbert, virginiawoolf, Sladost, epolitova, Fany, Mags, stardust, dany, mishela, jordan251, ДоТи, morwen, yoana, Анагностис, bijini, mamuri, snujolin, irvia
В момента четат тази книга (3): Марина, dayredd, Jerry
Смятат да я прочетат (8): инопланетянин, dgpetkova, gergan75, Frosty, Dayana ॐ, unchita, moby, Anireta

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (4)

   покажи всички
И за да открием какво таим в себе си, трябва да си направим нещо като картотека. От време на време да забърсваме праха, да проветряваме, да сменяме водата във вазите с цветята. С други думи, човек прекарва целия си живот в собствената си библиотека.
СЛушай, няма такава война, която може да сложи край на всички войни- казва ми Враната. - Войната поражда война. Тя лочи насилствено пролята кръв, храни се с наранена плът. Знай,че войната е съвършено същество.
Той подреди арсенала си на масата в дневната - ножа и сатъра, шиша за лед, чука и въжето. До тях сложи джобно фенерче. После седна до камъка и го погали.
– Виждаш ли докъде се докарахме? – обърна се той към него. – С чук и нож трябва да изляза на двубой дявол знае с кого. И знаеш ли кой ме подкокоросва? Някакъв черен котарак от квартала. Загубена работа!
– ..Днес ли заминаваме?
– Не, може и утре. Днес Наката трябва още малко да поговори с камъка.
– Добра идея. Разговорите са хубаво и важно нещо и винаги са за предпочитане пред мълчанието. Все едно дали приказваш с хора или с предмети. Аз, когато карам камиона обичам да си говоря с двигателя. Ако се заслушаш, ще чуеш какво ли не.
– Наката не умее да говори с господин двигателя, но също смята че е хубаво да се водят разговори.
– А как върви общуването с камъка? Получава ли се?
– Да, като че започваме да се разбираме.
– Това е добре. Питам се.. дали камъкът не ни се сърди, задето го домъкнахме тук?
– Не, ни най малко. Доколкото разбирам, на него му е все едно къде се намира.
» Добави цитат

От: Жиролина, на 14.08.2009 в 17:45
романчето се чете на един дъх - колкото и да е странно това за японска и доста дебела книга
От: Весела, на 15.08.2009 в 15:16
Да, и на мен много ми хареса книгата!
» Добави коментар