вход, регистрирай се

Дългата разходка


от Стивън Кинг


Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (11)

   покажи всички
— Градината на Бога — повтори объркан Гарати. — Какво искаш да кажеш за Божествената градина, Олсон?
— Пълна е. С бурени.
Всички тези романтични глупости… знаеш ли, истина са. Поне за някой, поне за малко, но е така. И с мен беше така.
Донякъде спомените са като пътя. Тук, в този момент всичко е реално и истинско, но пътят от девет тази сутрин е някъде далеч назад и съвсем незначителен.
Хич не ти харесва мисълта, че можеш да умреш, а? Така ли е, Олсон? Или както бе казал поетът: „не смъртта, а забравата вечна в гроба е страшна“.
Това, което искам да кажа е, че трябва да живееш докато можеш. Ако хората можеха да живеят така, ден за ден, щяха да са далеч по-щастливи.
Гарати се зачуди какво ли ще е да си лежиш в най-голямата, най-прашната библиотечна тишина от всички възможни, потънал във вечен сън под вкочанените клепачи, облечен в единствения си официален костюм. Без тревоги за пари, успех, страх, радост, болка, мъка, секс или любов. Абсолютна нула. Без баща, майка, приятелка или любовница. Мъртвите са сираци. В компанията на вечната и абсолютно тишина. Край на агонията на движението, край на безсмисленото влачене по пътя. Покой за тялото, неподвижност и ред. Абсолютния мрак на смъртта.
Какво ли ще е това? Какво ли ще е, по дяволите?
Няма друг начин да се спасиш. Глупаво е да се опитваш дори. Не можеш да се справиш с гниенето. Не и в този свят.
Всичко това е гадно. Всичко е лъжа. Строиш живота си на нещо… опираш се на нещо… и след това не го искаш. Не е ли отвратително, че всички велики истини, всъщност са гадни лъжи?
"Моралът е доста странно нещо, Гарати. Всички родители смятат, че именно собствените им деца ще воюват за техните идеали."
Двамата получиха второ предупреждение, тогава седнаха със скъстени крака на асфалта и потънаха в задушевен разговор. И това беше най-странното, помисли си Гарати, докато минаваха край тях, защото Скрам и Майк не говореха на един и същ език.
Всички са си отишли. Опустял е градът на радостта, прибрал си е багажа и си е заминал, никой не е останал, освен този нещастник Гарати, за да срещне очи в очи задаващата се пустота от смачкани шоколадови обвивки, избледнели фасове от цигари и празни консервени кутии.
Всички са си отишли, с изключение на един единствен войник, млад, рус и красив по някакъв свой начин. В едната си ръка стиска сребрист хронометър, в другата държи карабина. Няма милост в лицето му.
» Добави цитат

От: Аз Барух, на 11.08.2009 в 17:05
когато я прочетох преди години я сметнах за най-брилянтното проникване в тинейджърския мозък. днес не знам какво бих си помислил (най-малкото съм я позабравил), но бих я препоръчал на 16-19 годишните, които обичат гадните истории.
книгата е по-скоро извън ресора на кинг, чиито предпочитания са към атавистичния, мистичен, глух и сляп ужас... нещо, което няма начин да има логично обяснение (духове, полтъргайсти, вампири, талъсъми и т.н.)
това което тогава ми се видя наистина ужасно е ежедневността й. и начина, по който тази ежедневност може да бъде представена по толкова гаден начин.
да не се докосва от хора, които не искат да си губят времето с нещо различно от "сериозна литература"!
От: Ирина, на 11.08.2009 в 17:22
"Дългата разходка" и "Гняв" са ми любимите, излишно е да казвам че ги четох на 18. Но съвсем не ги смятам за несериозна литература, много по-сериозна ми е от Кастанеда примерно, който на мен ми е в челните места по несериозност :>.
От: Аз Барух, на 11.08.2009 в 17:34
"сериозна литература" неслучайно е в кавички...
» Добави коментар