вход, регистрирай се

Художникът


от Уилям Уортън

Въведени са общо 10 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (5): Иван Стоянов, Гълъбица, landonova, Fany, NeDa
Смятат да я прочетат (2): eskarina, MargaritaR

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (13)

   покажи всички
Най-добър е портретът на Лубар. Бях забравил, че съм го повикал да позира. Доста му е било трудно да излезе в работно време - тези в IBM не си поплюват; използва и обедната си почивка и пристига в ателието ми, яхнал верния си мотоциклет BMW... Под разкопчаното кожено яке той носи риза и вратовръзка. Човекът IBMW.
Истински лудият живее в свой свят; не е в състояние да го опише или да го нарисува.
Не че всички трябва да обичат Дядо Коледа, но защо ги хваща параноята, когато видят истински старец с истинска бяла брада, сини очи и нос като череша?
НЕВИДИМОТО В НАС ИЗЛАГАМЕ НА ПОКАЗ,
В ОПИТ ВИДИМОТО ДА ПРИКРИЕМ.
Хората трябва да гледат картини на една ръка разстояние, не от другия край на стаята. Трябва да ги гледат от дистанцията, от която ги е рисувал самият художник. Те са субекти, не обекти.
- Да.
Изрича го на един дъх, заявление, въпрос, порицание, обещание - всичко в думата "да".
Трудно е да бъдеш художник, съпруг и баща едновременно. Всяко от тези занимания изисква цял живот, а аз имам само един, при това най-вероятно кратък.
Колко трудно виждаш понякога! Дали взирането ти пречи да видиш?
Мъжете са просто място за паркиране, което жените запълват.
Когато рисувам някой друг, пак сме близо: моделът, аз, стативът; триъгълник, чиито върхове се докосват, а в центъра му е разположена кутията с бои. Ако не сме достатъчно близо, ще се гледаме, без да се виждаме. А обикновеното гледане е като броенето, измерването, описването или, по-лошо, оценяването.
Никой не може да седи неподвижно. Ние на улавяме конкретен момент; опитваме се да пресъздадем един живот, два живота, всички животи, минало, бъдеще, настояще. Това не е моментна снимка – щрак, бръм и готово. Ние сме човешки същества, които грешат; разхождаме се насам-натам в своите удобни, но ограничаващи ни кожи, опитвайки се да направим тези грешки реални, да ги направим свои. Трябва да има начин да пресъздадем живота в картина, да го уловим, насилим, принудим, изтощим и прелъстим; трудна, много трудна работа. Трудна работа, но я върша вече четирийсет години и не съм родил нищо истинско, само низ от помятания, аборти, уроди.
Предполагам, че да си луд и лудостта да ти харесва, е най-голямата обида за всички здравомислещи хора по света.
Да се вгледаш в себе си е може би най-трудното и същевременно най-благородното нещо, което можеш да направиш.
Нахлуваме един в друг, сърцата и душите си преплитаме на място, от което отсъстваме. Може би е чудо най-голямо или безумие лудешко.
---
Можеш ли да ме спасиш от теб...
Или от мен самия?
» Добави цитат

От: MargaritaR, на 28.07.2011 в 20:28
Ами търся я в електронен вариант. Някой има ли идея къде мога да я намеря?
Марги
» Добави коментар